О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София 24.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1882 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. С. А. от гр. С. против въззивно решение № 773 от 24.06.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 12.11.2008г. по гр.д. № 629/1999г.на Софийски градски съд,І-3 състав.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за тежестта на доказване в производството по чл.1 от ЗОДОВ и по-специално дали в хипотеза на установена по съдебен ред порочност на административен акт поради незаконосъобразни действия на администрацията- в производство по чл.1 от ЗОДОВ отново претърпелият вреди гражданин следва да установява порочност или ответникът е този,които следва да я обори.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че по делото не са налице доказателства, сочещи осъществяване на незаконни действия от страна на ответника- първо,защото не е установено договорът за продажба на жилището да е развален по съдебен ред или да е прогласен за нищожен и второ-защото дори и да се приеме тезата на ищцата- в настоящата хипотеза на смесен фактически състав за осъществяване на продажбата/заповед и договор/-не е доказано, че наличието на валидна административна заповед ще доведе до сключването на валиден договор.
Тезата на касатора е,че издадените заповед № 381 от 15.08.1978г.за настаняване на ищцата в жилището и заповед за продажба № 3579/20.09.1991г.,които впоследствие са били квалифицирани с влезли в сила съдебни решения като нищожни/поради издаването им от некомпетентен орган/,което безспорно е довело до опорочаване на целия фактически състав на осъществената продажба- могат да бъдат квалифицирани като незаконосъобразни актове, издадени вследствие на незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица на общинската администрация по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ и като такива подлежат на обезщетяване по този ред.
Произнасянето по поставения от касатора въпрос,във връзка с развитата от него теза изисква преценка,която е свързана с тълкуване на закона за да се установи дали е налице хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ,като се съобразят конкретните факти по делото и действащите обществени условия,което е основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване въззивния акт.
На основание чл.18 ал.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс ,във вр.с чл.2а от същата и чл.9а от ЗОДОВ- касаторката следва да заплати държавна такса от 5 /пет/лева.
Мотивиран от изложеното и като съобрази,че касаторката не дължи заплащане на държавна такса, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 773 от 24.06.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд.
ДАВА 7-дневен срок на касаторката да заплати следващата се държавна такса от пет лева,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.