О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 26.02. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети фувруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1267 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. П. против решение от 19.05.2009 г., постановено по гр.д. № 96 описа за 2009 г. на Окръжен съд М. , с което е оставено в сила решение от 28.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд М. за допускане на съдебна делба на имот № 5* в кв.52 по плана на с. Д. дел, обл. Монтана, одобрен със заповед № 177 от 26.10.1992 г. между М. М. Н. и И. В. П. при равни права в съсобствеността.
Ответникът по касационната жалба М. М. Н. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит през 1986 г. въз основа на съдебна делба от И. В. петрова, починала на 18.04.1999 г. и наследена от съпруга си В. Б. К. , починал през 2002 г., дъщеря си И. В. П. и сина си Л. В. Б. ? ид.ч. от имота е придобита от ищеца М. Н. въз основа на влязло в сила постановление на съдебен изпълнител при РС М. от 18.05.2005 г. по изп.д. № 2-228/2002 г. с взискател М. Н. и длъжник Л. В. Б. Обсъдено е възражението на ответника И, че е придобила собствеността по давност, тъй като преди повече от 20 години майка й извършила приживна делба и й дала да владее процесния имот, от който момент владението се осъществява единствено от нея. Прието е, че единствените ангажирани в тази насока доказателства са на свидетеля К, който установява, че преди да почине майката на ответницата, когато вече била болна, заявила, че И. ще владее процесния имот, а брат й Л. има друг имот и от товага само И. П. владее имота. Изложени са съображения, че липсва акт на дарение или завещание, чрез които съгласно чл.77 ЗН наследодателят може да извърши приживна делба, поради което твърдяното разпределение представлява отстъпване на владение върху имотите и има ефект на начало на владение, а получилият владението ще стане собственик когато упражнява власт за себе си за определен в чл.79, ал.1 ЗС срок. Свидетелските показания не установяват кога ответницата е започнала да владее имота, а от смъртта на майка й през 1999 г. до възлагането на ? ид.ч. през 2005 г., както и до предявяване на иска за делба не е изминал период, който да направи И. П. собственик по давностно владение.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като счита, че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос, а именно относно възможността наследодателят приживе да предаде владение на свой нисходящ върху собствен поземлен имот и на това основание приемателя да го придобие по давност. Приложила е решение № 803 от 21.10.1994 г. по гр.д. № 662/94 г., І г.о., даващо тълкуване, че е възможно владението да бъде предадено въз основа само на съгласието на досегашния владелец и за това предаване не се изисква някаква особена форма. Възприетото в посоченото решение е в съответствие с изводите на въззивния съд, който е приел, че И. П. е придобила владението въз основа на съгласието на наследодателката си, а съответно липсва противоречива съдебна практика. Същевременно поставения въпрос е неотносим към изводите на въззивния съд, че не е доказано продължило за срок от десет години владение, нито е обоснована непълнота на закона или необходимост от тълкуване на правни норми, поради което не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.05.2009 г., постановено по гр.д. № 96 описа за 2009 г. на Окръжен съд- М.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: