О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. София, 10.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 144 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Подадена е от П. К. и В. Х. К. частна жалба срещу определение на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав от 09.02.2010г. по гр.д. № 3310/2010г., с което са осъдени етажните собственици, посочени в молба от 04.02.2010г., да заплатят на жалбоподателите сумата 100лв. разноски, направени пред въззивната инстанция. Поддържа се в частната жалба, че определението е непълно, тъй като не обхваща разноските за двете инстанции, които освен присъдените 100лв. включват още 45 лв. държавни такси /30 лв. пред първата и 15 лв. пред въззивната инстанция/, както и още 100лв. адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Иска се присъждане и на тези суми.
Ответниците по частната жалба не са представили писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани с правен интерес лица и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Частните жалбоподатели са ищци по иск правно основание чл. 13, ал.1 ПУРНЕС/отм./ за отмяна на решение на О. събрание на Е. собственост на ул.”Д” № 34 предявен по гр.д. № 4296/2008г. на Софийски районен съд, 32 състав. В това производство те са били представлявани от адвокат С, на когото са заплатили възнаграждение в размер на 100лв. видно от договора за правна помощ на л.24 от първоинстанционното дело; заплатили са и държавна такса за завеждане на делото в размер на 30 лв. С решението на първата инстанция искът е отхвърлен, като в тежест на ищците са поставени направените от ответната страна разноски 250лв. С решението на Софийски градски съд от 30.07.2009г. по гр.д. № 3310/2008г. е отменено решението на Софийски районен съд и вместо него е постановена отмяна на решението от 06.02.2008г. на О. събрание на собствениците на обекти в сградата в гр. С., на ул. „Д” № 34, посочено в т.7 от протокола. От страна на жалбоподателите П. К. и В. К. е поискано присъждане на разноски с въззивната жалба, но съдът в решението си не е обсъдил този въпрос. С молба от 16.09.2009г., в срока по чл. 192, ал.4 ГПК/отм./, жалбоподателите са поискали да им бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции. С молба от 04.02.2010г. в изпълнение на дадените от съда указания са уточнили имената и адресите на етажните собственици.
С обжалваното определение от 09.02.2010г. Софийски градски съд е присъдил разноски 100лв. за адвокатско възнаграждение. В диспозитива не са посочени задължените лица, а е направено препращане към молбата от 04.02.2010г., в която ищците са посочили имената на етажните собственици. Съдът не е постановил нарочен отхвърлителен диспозитив по молбата, но е очевидно, че е приел, че по-голяма сума от присъдената не е дължима. Именно тази част от определението е обект на обжалване.
При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в полза на частните жалбоподатели – ищци в процеса са дължими всички направени от тях разноски в производството пред двете инстанции, тъй като искът им е уважен изцяло. С оглед на това освен присъдените 100лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да се присъдят още 100лв. заплатено възнаграждение на адвокат в първата инстанция и 45 лв. държавни такси или общо 145лв. Съдът счита, че осъдителният диспозитив следва да се постанови не спрямо отделните етажни собственици, както е сторил Софийски градски съд, а спрямо Е. собственост, представлявана от управителя. Именно по този начин ответникът е участвал в производството пред двете инстанции. Отделните етажни собственици не са били посочени, не са призовавани и не са участвали в делото. Налице е специално уредено в закона – чл. 14 ПУРНЕС /отм./ представителство на етажните собственици в производство по молба за отмяна на решение на общото събрание, която предвижда, че управителят или председателят на управителния съвет представляват другите собственици по делото, като всички книжа се връчват нему и той е длъжен да съобщи на другите съсобственици за получаването им. Предвидено е в същата разпоредба право на всеки собственик да вземе участие в делото, което в случая не е било упражнено. По същия начин е уредено представителството и в сега действащия Закон за управлението на етажната собственост – чл. 41.
В обобщение, обжалваното определение следва да се отмени и в полза на частните жалбоподатели да се присъдят още 145 лв. разноски за водене на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав от 09.02.2010г. по гр.д. № 3310/2010г. в частта му, с която не е уважено искането на П. Т. К. и В. Х. К. за присъждане на разноски в пълен размер и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на жилищен блок на ул. „Д” № 34 в гр. С., представлявана от управителя В. Р. Ш. с адрес: гр. С., ул.”Д” № 34, ап.14 на основание чл. 64 ГПК/отм./ да заплати на П. Т. К. и В. Х. К., двамата от гр. С., ул. „Д” № 34 сумата 145 /сто четиридесет и пет/ лв. разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: