Определение №197 от 11.11.2009 по гр. дело №1151/1151 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
N   197
 
София, 11.11.2009г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември…………………………………
две хиляди и девета година в състав:
                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                        Членове:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                            
                                                                                    ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1151/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. В. Ц. от София, чрез пълномощника си адв. Д. П. от САК, е подала касационна жалба срещу решение от 27.10.2008 година по гр.д. N 1481/2007 година на Софийски градски съд.
Ответникът И. А. К. от София, чрез пълномощника си адв. Н. Х. , оспорва жалбата както относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване, така и по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само в частта, с която е отхвърлен иск на касаторката Ц. В. Ц. срещу И. А. К. за установяване на твърдението й, че е изключителен собственик на автомобил „Ф” и мотоциклет „Я”. В частта, с която въззивният съд е уважил парични искове срещу нея и тя е била осъдена да заплати суми на основание чл.31, ал.2 ЗС и съответни мораторни лихви върху тях, жалбата е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК – обжалваемият интерес по отделните искове не надхвърля 1000 лева.
По допускането на касационното обжалване в посочената част Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК не са формулирани въпросите, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В него, както и в касационната жалба, се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Няма и доводи по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, които хипотези са посочени цифрово в текста на изложението. Няма позоваване на задължителна практика на ВКС, нито са представени решения на съдилищата. Не се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касаторката насока. По съществото на спора се изразява недоволство от приетото в инстанционното производство, че искът е с правна квалификация чл.21 СК, но не се посочва основанието, на което ищцата твърди, че е изключителен собственик на процесните вещи при положение, че те са закупени от две лица – страните по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.10.2008 година по гр.д. N 1481/2007 година на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и за мораторна лихва върху тях, поради обжалваем интерес под 1000 лева.
Решението във втората част може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top