О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 197
София, 13. 02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари…………………………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1081/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. С. С. от София, чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от 14.12.2010 година по гр.д. N 6166/2010 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 9.11.09 г. по гр.д. № 5900/2005 г. на Софийския районен съд, 67 състав. С него са отхвърлени искове на касатора срещу М. К. М. от София за сумата 10 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и сумата 3 000 лева, съставляваща мораторна лихва върху нея – искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Поддържа се оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК
Ответникът М. К. М. от София, чрез процесуалния си представител, чрез процесуалния си представител адв. Б. В. от АК-София, оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и основателността на касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационната инстанция.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на главния иск над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: Когато ръководител на организация или учреждение с действията или бездействията си е причинил непозволено увреждане при недобросъвестно използване на служебното си положение той дължи ли обезщетение по чл.45 ЗЗД независимо от обезщетението, което дължи организацията или учреждението, а също какъв е характера на отговорността – обективна безвиновна или друг вид? Следва ли след възражение на другата страна да се намали определеното по чл.78 ГПК възнаграждение за адвокатски хонорар, ако във възражението се твърди, че същото е прекомерно? За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма доводи по основателността на искането за допускане на обжалването. То не съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставените въпроси, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища, която трябва да се съдържа в представени с изложението влезли в сила съдебни решения – в случая са приложени постановления на Пл ВС № 17/1963 г., № 7/29.12.1958 г., № 4/30.10.1975 г., № 2/21.12.1981 г., както и решение № 60/11.05.2009 г. по т.д. № 559/2008 г. на ТК, II т.о. Определенията на състави на ВКС не са актове, които обуславят наличието на противоречива практика по поставени въпроси.
Липсата на допълнителни основания за разглеждане на жалбата /чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/, както и на обосновка за нейната основателност, предпоставят извод за недопускане на обжалването – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Нещо повече – поставените въпроси не са от значение за изхода на делото. То няма за предмет спор между лице, на което е възложена работа и възложителя на работата, респ. ръководителя на съответната организация или учреждение, който го представлява, а такава хипотеза не е била разгледана по делото – чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД. Искът е бил отхвърлен на общо основание поради недоказаност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Въззивното решение не съдържа обсъждане и на въпроса за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, тъй като искане по чл.78, ал.5 ГПК не е направено по делото. Съдът не присъжда разноски на ответника за касационното производство поради липса на доказателства за наличието на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.12.2010 година по гр.д. N 6166/2010 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.