О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
[населено място], 24.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 107 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1539 от 04.11.2010г. по гр.д. № 1386/2010г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.11.2009г. и решение от 24.03.2010г. по гр.д. № 6111/2009г. на П. районен съд за отхвърляне на иска на Н. Р. Л. и Я. Х. Л. против И. Н. Д., Н. И. В., С. И. С., К. Р. М. и В. Р. М. за установяване, че са собственици в СИО на основание давностно владение от 1994г. до 22.05.2009г. върху следните имоти: поземлен имот с идентификатор № 61412.10.25, находящ се в[населено място], общ. М., обл. Пловдив по кад. карта, с площ 16,940 дка, представляващ нива 10 категория и поземлен имот с идентификатор № 61412.8.23, находящ се в[населено място], общ. М., обл. Пловдив по кад. карта, с площ 2,995 дка, представляващ нива 4 категория,
Жалбоподателите Н. и Я. Л., чрез пълномощника си адв. Х., считат че решението е неправилно и необосновано. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочат, че обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото понеже в него се коментират елементи от фактически състав на придобивната давност, която е често срещан придобивен способ за вещни права. Твърдят също, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и е ценил превратно голяма част от доказателствения материал. Приложени са съдебни решения, без да е извършена обосновка на противоречиво разрешаване на правен въпрос.
Ответниците по жалбата оспорват жалбата и изложението за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е положителен установителен иск за собственост върху два поземлени имота, представляващи земеделски земи в землището на[населено място], П. област. Установено е, че ищецът Н. Л. и ответниците са наследници на Р. Л., починал 1980г. Процесните две ниви са възстановени на наследниците и при извършена през 1994г. доброволна делба те са се паднали в дял на В. М. и С. Д.. Ищците твърдят, че от тази делба до момента владеят, ползват и обработват двете ниви, поради което са станали техни собственици. Относно нивата от 16,940 дка е представено удостоверение от ЗК “Р.”, според което нивата се ползва от кооперацията и в периода 1993 – 2008г. арендата е плащана на В. М. и С. Д.. Събрани са свидетелски показания относно обработването на нивите.
За да отхвърли иска съдът е приел, че ищците не са доказали осъществяване на спокойно, явно и необезпокоявано владение върху спорните земи в продължение на повече от 10 години. Относно нивата от 16,940 дка е приел, че е дадена под аренда на земеделска кооперация и арендните вноски са плащани на наследодателите на ответниците. С оглед на това ищците не са осъществявали владение върху нея. Относно нивата от 2,995дка е счел, че ищците, макар и да са я обработвали, не са демонстрирали пред ответниците собственическите си намерения, поради което не са могли да придобият имота по давност.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Касаторите не са формулирали изрично правен въпрос – от материалното или процесуално право, разрешен от съда и обусловил изхода на спора. Повдигнат е най-общо въпросът за предпоставките за придобиване на имот по давност. Представени са четири решения на състави на Върховния касационен съд. В решение № 1065 от 28.11.2008г. по гр.д. № 4244/2007г. на ВКС, ІІІг.о. се приема, че суверенно право на решаващия съд е да даде вяра на определена група свидетели, като обаче следва да се мотивира защо не възприема показанията им. Решение № 1266 от 12.11.2008г. по гр.д. № 5261/2007г. на V г.о. на ВКС разглежда хипотеза, при която извършването на подобрения в имота, изграждане на къща и стопански постройки, направа на ограда са действия, с които се демонстрира фактическа власт с оглед придобиване на имот по давност. Решение № 1796 от 03.06.1996г. по гр.д. № 2657/95г. на ІVг.о. сочи, че качеството на владелец или държател се определя въз основа на установените по делото факти, доказващи наличие на обективния и субективния елемент на отношението на лицето към имота. Решение № 239 от 29.05.1996г. по гр.д. № 91/96г. на І г.о. приема, че след манифестиране на претенциите за изключителна собственост на сънаследника е необходимо собственикът да се противопостави или да възрази на достигналата до неговото съзнание воля. Видно е, че тези решения разглеждат казуси, твърде различни от настоящия, поради което са неотносими към правнорелевантните за конкретния спор въпроси, послужили като основание за отхвърляне на иска.
Всички останали доводи в изложението касаят обсъждането на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Тези съображения имат отношение към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани без да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1539 от 04.11.2010г. по гр.д. № 1386/2010г. на П. окръжен съд по касационната жалба на Н. Р. Л. и Я. Х. Л., двамата от [населено място], обл. Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: