О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1497/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№2536/12.02.2018 г., подадена пред Софийския апелативен съд, и частна жалба, вх.№В-317/12.02.2018 г., подадена пред Върховия касационен съд, и двете с идентично съдържание, подадени от В. И. М., чрез адв. И. А. М., против определение №402/31.01.2018 г. по ч.гр.д.№133/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на В. И. М. срещу определение №16610/23.6.2017 г. по ч.гр.д.№65268/2017 г. по описа на Софийския градски съд, II г.о., с което не е прието възражението му по чл.423 ГПК от 17.02.2017 г. по гр.д.№29320/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 53 състав.
Въззивната инстанция е приела, че „В производството по чл.423 ГПК въззивният съд не извършва проверка на правилността на акта, постановен в заповедното производство и не упражнява инстанционен контрол по отношение на издадената заповед за изпълнение, а цели отмяна на влязлата в сила заповед при наличие на изрично и изчерпателно изброените хипотези. С приемане на възражението ще бъде възстановена висящността на заповедното производство и възражението ще произведе посоченото в чл.415 ГПК действие, а при неприемането му- заповедта за изпълнение ще придобие стабилитет.
Обжалваното определение не е преграждащо развитието на заповедното производство, като обжалваемостта му не е предвидена и в закона, което води до извода, че подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС- определение № 399 от 09.06.2014год. на ВКС по ч.гр.д. № 3280/14год., определение № 596 от 22.07.14год. на ВКС по ч. гр.д. № 7733/13год., определение № 656 от 15.02.2014год. на ВКС по ч.гр.д. № 5030/14 год. и др.“
В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Позовава се на практика на ВКС. Моли се за отмяната му.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
Обжалваното определение по чл.423, ал.1 ГПК не попада сред нито една от хипотезите на чл.274,ал.2,вр.ал.1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закона и не представлява определение по чл.274,ал.3 ГПК, поради това, че въззивният съд се е произнесъл в рамките на възложените му от закона правомощия на извънинстанционното производство, а не като въззивна инстанция. В посочения смисъл е и трайно установената практика на ВКС – опр. № 399/09.06.2014 г. по ч.гр.дело № 3280/2014 г. на ВКС, III г.о., определение по ч.т.д.№779/2009 г. на ВКС, I т.о. и др.
Освен това наведените в частната жалба оплаквания са изцяло по съществото на материалноправния спор, а те не са предмет на настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №402/31.01.2018 г. по ч.гр.д.№133/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: