4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№197
София28.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 840/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя Н. Г. Ф., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 317 от 28.06.2010 г. по в.гр.д.№ 459/2010 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 756 от 21.04.2010 г. по гр.д.№ 17/2010 г. на Плевенския районен съд. С посоченият първоинстанционен съдебен акт ответното дружество/сега касатор/ е осъдено да заплати на [фирма],[населено място] сумата 1 500 лв. представляваща неизплатена цена на стоки по фактура № 36/30.03.2009 г., корегирана с фактура № 43/09.04.2009 г., ведно със законната лихва от 05.01.2010 г. до окончателното плащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че след като първоинстанционният съд е допуснал гласни доказателствени средства за установяване на възражението за плащане в брой на претендираната сума, при отказ на ищеца да издаде документ за това, в съдебно заседание и то без да се мотивира и в нарушение на чл.164, ал.1, т.4 ГПК е отменил първоначалното си определение. Според касатора, въззивният съд е допуснал нарушение на своите правомощия, свързани с допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, изразяващи се в отказа за допускане на доказателства след произнасяне с доклада по делото и по приложението на разпоредбата на чл.133 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси са посочени тези, касаещи правомощията на въззивната инстанция, когато са налице допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с отказа за допускане на доказателства след доклада по делото, както и по приложението на чл.133 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е отклонил от трайната практика на ВКС, като се позовава на приложени към изложението определения по чл.288 ГПК и на Решение № 1576/21.11.2000 г., V г.о. Поддържа се, че с произнасянето по касационната жалба ВКС ще създаде трайна съдебна практика, която ще доведе до точното прилагане на закона от съдилищата, като по този начин ще допринесе за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], представлявано от С. Д. В., чрез процесуалния си пълномощник, счита че не са налице основания за достъп до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, решаващият състав е приел, че между страните е налице договор за продажба на слънчоглед по фактура № 36/30.03.2009 г., корегирана с фактура № 43/09.04.2009 г., на обща стойност 13 500 лв., от която ответното дружество е заплатило 12 000 лв., като е останала дължима разлика от 1 500 лв. – предмет на делото. Предвид двустранното оформяне на фактурите и липсата на надлежни доказателства за погасяване на претендирания остатък от продажната цена на стоките, въззивният съдебен състав е възприел изводите на първата инстанция за изпълненото задължение на продавача – ищец и частичното неизпълнение на купувача – ответник. Възражението на ответника за плащане в брой на претендираната сума, чрез пълномощника си Е. В., който е извършил плащане на пълномощник на ищеца, е прието за недоказано, независимо от установеното упълномощаване на В. за извършване на твърдяните действия. В мотивната част към решението е отразено, че искането на ответното дружество за допускане на гласни доказателствени средства за установяване на плащането в брой, направено при разглеждане на делото както в първата, така и във въззивната инстанции, не е уважено по съображения за недопустимостта им поради забраната на чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Според съда нормата е приложима, тъй като се иска установяване погасяването чрез плащане на установено с писмен акт/ двустранно подписана и неоспорена фактура/ парично задължение. В този смисъл е и определението по чл.267 ГПК, постановено от въззивната инстанция на 01.06.2010 г., като не е възприето твърдението на въззивника/сега касатор/ за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при отказа да се допуснат гласни доказателства за твърдяни от ответника факти.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция по чл.266, ал.3 ГПК, не може да се приеме за обуславящ изхода на делото по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК. В случая, въззивната инстанция не е констатирала неправомерен отказ на първоинстанционния съд да допусне събирането на гласни доказателствени средства. Напротив, както в определението, постановено в подготвителното заседание по чл.267 ГПК, така и в съобразителната част към решението, изрично е отразено становището на решаващия състав за липса на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при прилагането на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Действително не е отразено, че първоинстанционният съд е отменил частично определението си по чл.140, ал.1 ГПК, но очевидно въззивният състав е взел предвид, че това е в правомощията на съда с оглед вида на определението – по движение на делото, което е оттегляемо. След като не е доказана основната, обща предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценяват поддържаните от касатора допълнителни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това, следва да се отрази, че определенията за допускане на касационно обжалване не съставляват „практика на Върховния касационен съд” по смисъла на т.1, чл.280, ал.1 ГПК, а приложеното решение на ВКС, V г.о е неотносимо към правния въпрос.
Що се отнася до процесуалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.133 ГПК – последиците от неподаване на отговор на исковата молба, по него липсва произнасяне при въззивното разглеждане на делото. Затова не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Доводите на касатора за неприложимост на забраната за допускане на свидетелски показания за погасяване на установени с писмен акт парични задължения/ чл.164, ал.1, т.4 ГПК/ са свързани с твърденията за допуснати процесуални нарушения и те не могат да се преценяват в производството по чл.288 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 317 от 28.06.2010 г. по в.гр.д.№ 459/2010 г. на Окръжен съд – Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: