4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№197
София.09.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1680/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Е. И., чрез адвокат Д. Т., срещу решение № 131 от 21.01.2015 г. по т.д. №4602/2014 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 2936 от 08.07.2014 г. по т.д. № 15/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част – за уважаване на предявен от [фирма] иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата 21 647.86 лева, представляващи СМР за изграждане на три броя пилони за знамена, ведно със законната лихва от 14.01.2014 г.
Касаторът счита въззивното решение за неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК.Твърди, че съдът е дал неправилна правна квалификация на уважения евентуален иск. От друга страна поддържа, че неправилно не е изследвано какво е обедняването на ищцовото дружество и не е отчетено, че претендираните от ищеца СМР не са приети от общината поради неподписване на приемо-предавателен протокол от 01.09.2011 г. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния правен въпрос: При нищожен договор, който касае извършени СМР, когато резултатът се е проявил в правната сфера на ответника, претенциите въз основа на какво правно основание следва да се уреждат и да се квалифицират? Поддържа се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 406/2012 г. и решение по т.д. № 1037/2012 г. на ВКС, I т.о.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [улица] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел за доказано извършването на твърдяната от ищеца работа по доставка и монтаж на три броя 18-метрови пилони за знамена на територията на [община], които са се ползвали по предназначение. След преценка на всички релевантни факти са направени следните изводи: дружеството – ищец е предприело и е водило чужда работа без пълномощия, със знанието и без противопоставяне от кмета на Община – Струмяни – кметът лично е посочил точките, където следва да се изградят фундаментите, като върху монтираните пилони са поставени знамена; работата е била предприета уместно и е добре управлявана, тъй като фундаментите са изградени и пилоните са надеждно поставени; гесторът е действал и в свой интерес с оглед очакваната търговска печалба, поради което доминусът отговаря за необходимите и полезни разноски до размера на обогатяването му, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД. Размерът на сторените от ищеца разходи за труд и материали е определен от решаващия състав въз основа на приетата в първоинстанционното производство експертиза, според която той е общо 21 647.86 лв.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос, свързан с правната квалификация на предявения иск, частично уважен с обжалвания съдебен акт, касае приложението на материалния закон и е пряко относим към основанието за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.първо ГПК и към поддържаните в жалбата оплаквания. В случая касаторът не е съобразил напълно дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. задължителни указания относно разграничаването на основанията за допускане на касационно обжалване от общите основания по чл.281 ГПК и невъзможността поддържаният основен селективен критерий да се основава на твърдения за неправилност на въззивния съдебен акт.
Дори и да се приеме, че доводите на касатора във връзка с правната квалификация на иска касаят проверката за допустимост на въззивното решение, която следва да се извърши и служебно във фазата по чл.288 ГПК, в случая липсват данни за вероятна недопустимост на съдебния акт. Според мотивите на Тълкувателно решение № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът се произнася по заявени в исковата молба факти, дори и при дадена погрешна правна квалификация на спорното материално право, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на въззивното решение само при нарушаване на принципа на диспозитивното начало в процеса – когато съдът се е произнесъл извън обхвата на търсената защита. В този смисъл са и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – така например, решение по т.д. № 516/2009 г., II т.о., решение по т.д. №118/2010 г., II т.о. и др. В случая не се поддържа от касатора, нито са налице данни по делото за допуснато отклонение от посочения основен принцип в гражданския процес, поради което не се налага проверка за допустимост на атакуваното решение.
Независимо от липсата на основния селективен критерий, в цитираната от касатора практика по чл.290 ГПК не е разрешен идентичен правен въпрос. В решение № 144 от 22.11.2013 г. по т.д. № 406/2012 г. на ВКС, I т.о. е даден отговор на въпроса дали посочената от ищеца правна квалификация обвързва съда и има определящо значение при разглеждането и решаването на спор, а допускането на касационно обжалване по т.д. № 1037//2012 г. на ВКС, I т.о. е за проверка за допустимост на обжалваното по това дело въззивно решение. Доводите на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от възприетото в тези съдебни актове е основано не на тълкувателните мотиви, а на казуалната част от мотивите, поради което тези съдебни актове не попадат в обхвата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 131 от 21.01.2015 г. по т.д. № 4602/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, единадесети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: