О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 18.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 1941 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. М. Б. от [населено място] против разпореждане от 26.02.2016г. по ч.гр.д. № 3510 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което са върнати подадените от него три частни жалби / с вх.№№ 648 от 18.01.2016г., 1276 от 29.01.2016г. и 2588 от 22.02.2016г./ всички срещу определение от 16.12.2015г. по ч.гр.д. № 3510/2015г. на САС, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадена от него молба от 10.12.2015г. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а подадената частна жалба разгледана и уважена.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното :
И. М. Б. на 10.12.2015г. е подал молба с искане за обезпечение в приключило три месеца по-рано с окончателен акт производство по чл.255 ГПК, в което е отхвърлена молбата му за определяне на срок при бавност.
Тази молба като недопустима е оставена без разглеждане с определение от 16.12.2015г. по ч.гр.д. № 3510/2015г. на САС.
Срещу същото са последвали три частни жалби, които със сега обжалваното разпореждане от 26.02.2016г. са върнати като просрочени. Съдът е приел, че жалбоподателят е бил уведомен за постановеното определение от 16.12.2015г., на 18.02.2015г., когато лично се е разписал на гърба на същото, че е получил препис.
Жалбоподателят оспорва, като твърди, че определението е на една страница и че се касае до „зле скълъпена измислица”.
Настоящият съдебен състав не споделя твърденията на жалбоподателя и счита постановения акт за правилен по следните съображения :
Постановеното от съда определение на 16.12.2015г., с което е оставена без разглеждане молбата на И. М. Б. от 10.12.2015г. действително е от една страница, но на гърба на оригинала /находящ се на лист 47 от материалите по ч.гр.д. № 3510/2015г. на САС/ се съдържа саморъчно изписан от жалбаподателя текст „получих препис от определението 18.12.2015г.” и положен подпис, въз основа на които настоящият съдебен състав приема, че 18.12.2015г.е датата, на която жалбоподателят е научил за постановения от съда акт. Считано от 19.12.2015г. преклузивният седемдневен срок, в който същият е имал възможност да обжалва, е изтекъл на 28.12.2015г./ 25.12.2015г.е неработен ден/, а най-ранната подадена от него частна жалба е от 18.01.2016г. Тъй като – изтичането на предвидения в закона седемдневен срок, погасява правото на страната на обжалване, подадените след срока частни жалби са недопустими и правилно са били оставени без разглеждане от съда.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.02.2016г. по ч.гр.д. № 3510 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :