О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
197
Гр.С., 30.03.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
ч.т.д. № 239/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх.№ 9479/29.11.2017 г., подадена от А. Л. П., С. Х. П. и Л. Х. П., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 502 от 14.11.2017 г. по в.ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 975/11.08.2017 г. по т.д.№ 303/2015 г. по описа на ОС – Стара Загора. С молба с вх.№ 9482/29.11.2017 г. към жалбата се е присъединила и С. Х. П.. С първоинстанционното определение е прекратено производството по иска на Параскови против КООПЕРАТИВЕН ПАЗАР О. [населено място] за установяване неистинността на следния документ: „Дружествен договор на КООПЕРАТИВЕН ПАЗАР О. – заверен препис на основание чл.119 ал.4 ТЗ”, обявен в Търговския регистър по партидата на дружеството с рег.№ 20150806101946, както и по иска за установяване нищожността на същия документ.
В частната жалба се сочи, че въззивното определение е недопустимо и очевидно неправилно. Излага се, че същото е постановено в грубо нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, прогласен в чл.6 ГПК, поради произнасяне на съда по искане, каквото не е заявено, и с оглед приетото от съда, че съществува друг ред за търсената защита. Твърди се от жалбоподателите, че исковото производство е образувано по иск за недействителност, неистинност и нищожност на посочения в кавички документ, т.к. такъв оригинал не съществува. Липсва оспорване на дружествения договор на дружеството като негов учредителен акт /т.к. е налице действащ такъв/, нито решение на О. /няма приемане на такова решение/, нито е налице вписване на обстоятелство в ТР /т.к. се касае за обявяване на документ/. Като е определил спорния предмет въз основа на обстоятелства, на които ищците не са се позовавали, съдът е излязъл извън рамките на спора и определението му е недопустимо. По тези и други подробно изложени съображения се моли обжалваното определение да бъде обезсилено, евентуално – да бъде отменено като неправилно и необосновано; и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявената искова молба.
В отделно изложение към частната касационна жалба, освен позоваване на основанията по чл.280 ал.2 ГПК и посочване на практика на ВКС, на която обжалваното определение противоречи, са формулирани и следните правни въпроси, като разрешени при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Допустимо ли е съдът да ограничава правото на приложение на иск по чл.124 ал.4 изр.1 ГПК, когато това е единствената правна възможност на ищеца да защити правата си; 2/ Документите, които по силата на чл.13 ал.6 ЗТР се прилагат към заявлението за вписване на обстоятелства в Търговския регистър по партида на търговец, изключени ли са от кръга на документите, чиято неистинност може да бъде установявана със специалния иск по реда на чл.124 ал.4 ГПК; 3/ Когато искът по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК е за установяване неистинността на документ, приложен към заявление за вписване на обстоятелства в Търговския регистър по партида на търговец във вариант – препис, допустимо ли е да се тълкува от съда, че искът е насочен към оспорване на вписани обстоятелства и това тълкуване и произнасяне представлява ли „свръх петитум”; 4/ Когато искът по чл.124 ал.4 изр.1 ГПК е за установяване неистинността на документ, приложен към заявление за вписване на обстоятелства в Търговския регистър по партида на търговец във вариант – препис, допустимо ли е съдът служебно да разшири и измени обема на търсената защита и да тълкува, че искът цели последиците на чл.30 ал.1 ЗТР, без да има изявление на ищците в тази връзка; 5/ Какъв вид документ е завереният препис от дружествен договор на основание чл.119 ал.4 ТЗ; 6/ Кой е правният ред и по какъв закон съдружниците в едно търговско дружество /О./ могат да предявят иск пред съда, за да защитят правата си, когато искат да докажат, че обявен в търговския регистър по партидата на това дружество препис от несъществуващ дружествен договор е неверен и не удостоверява настъпили и съществуващи правни обстоятелства в отношенията между съдружниците и търговското дружество.
Против частната касационна жалба е постъпил отговор от ответника КООПЕРАТИВЕН ПАЗАР О. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, в който се изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, евентуално – за неоснователност на частната жалба.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:
Жалбата е подадена от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е редовна.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.4 изр.1 ГПК за установяване неистинност на документ – „Дружествен договор на КООПЕРАТИВЕН ПАЗАР О. – заверен препис на основание чл.119 ал.4 ТЗ”, представен и обявен в ТР по партидата на ответника, и за установяване нищожност на несъществуващ „дружествен договор”, с правно основание чл.71 ТЗ вр. чл.26 ал.2 пр.2, 3 и 5 ЗЗД. Исковете се основават на обстоятелствата, че не е провеждано ОСС, на което да е вземано решение за промяна на дружествения договор, съответно за нанесените в същия промени на чл.11 и чл.13 относно освобождаването на съдружника П. И. /поради прехвърляне на дружествените й дялове в полза на съдружника С. К./ и увеличаване дяловете на последния от 114 на 154. Такъв договор не е сключван /приеман и подписван/ от съдружниците, сред които фигурират дори починали лица; липсва тяхното съгласие за измененията му в предвидената в закона форма и ред, поради което и той реално не съществува. Не е налице оригинал, на който да бъде извършен заверен от управителя препис. Съдът е посочил, че за предявяването на установителен иск е нужно да съществува правен интерес – абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно по всяко време на процеса. Правният интерес е винаги конкретен и се преценява с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. В случая е безспорно, че управителят на ответното дружество – С. К. е подал заявление за вписване по партидата на КООПЕРАТИВЕН ПАЗАР О. на промяна в състава на съдружниците и прехвърлянето на дружествения дял на П. И. на С. К., за уважаването на което регистърният орган е дал указания „да се представи дружествен акт, съдържащ пълен адрес на управление и само актуализация с оглед заявеното прехвърляне на дялове между съдружниците”. В изпълнение на тези указания в ТР е бил представен атакуваният документ и е извършено вписване на заявените промени, а преписът от дружествения договор е съответно обявен. Съдът е приел, че за ищците липсва защитим правен интерес от установяване неистинността на заверения с посочените изменения препис с твърдение, че няма негов подписан от съдружниците оригинал, без да се оспорва настъпването на вписаните в ТР обстоятелства за прехвърляне на дялове и освобождаване на съдружник. Изходил е от последиците на евентуалното съдебно решение по спора /как то би се отразило в правната сфера на ищците/, като е преценил, че след като изменените обстоятелства са вписани в ТР и е налице обявяване на дружествен договор във вариант, съобразен с тях, то с оглед нормите на чл.29 и чл.30 от ЗТР резултатът от проведения процес не може да намери отражение в търговския регистър и като такъв не влияе върху правата на ищците. Изложени са съответни мотиви и за липсата на правен интерес от водене на иск за установяване нищожността на същия документ, във връзка с които не са формулирани правни въпроси.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато, поради следните съображения:
Жалбоподателите са формулирали изрично правни въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поддържат, че същите са разрешени от въззивния съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Първият поставен въпрос не отговаря на общите предпоставки за достъп до касация /изяснени със задължителните указания на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/, т.к. съдът не е формирал воля, че предявяването на иска по чл.124 ал.4 ГПК е единствената възможност за ищците да защитят правата си. Напротив, той е приел, че липсва правно защитим интерес от провеждането на подобно исково производство, в което се изразяват и решаващите му мотиви. Съдът не се е произнасял и по втория правен въпрос, а именно, дали документите, които се прилагат по силата на чл.13 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ към заявление за вписване на обстоятелства в ТР, са изключени от обхвата на чл.124 ал.4 ГПК. Третият и четвъртият от формулираните въпроси са засегнати в определението на въззивния съд единствено при формиране на преценката, дали е налице правен интерес от предявяване на конкретния установителен иск, в зависимост от евентуалните благоприятни правни последици, които биха настъпили за ищците при неговото уважаване, поради което не се касае до произнасяне на съда „свръх петитум”, нито до недопустимо изменение на обхвата на търсената защита. Петият и шестият въпрос също не се преценяват като такива, имащи значение за постановения краен резултат, предвид решаващата правна воля на съда за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.124 ал.4 ГПК. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, включително по реда на чл.290 ГПК, че искът за установяване неистинност на документ по чл.124 ал.4 ГПК е допустим само при наличие на правен интерес, която преценка съдът следва да направи служебно, въз основа на това, дали соченият документ съдържа удостоверяване на факти с целеното от ищеца правно значение за един граждански спор. В случая обявеният в Търговския регистър документ – заверен препис от дружествения договор на ответното О. – отразява вярно вписаните по партидата на търговеца промени в обстоятелствата, чието настъпване и надлежно осъществяване не се оспорва, поради което и неговата истинност /неистинност/ е без самостоятелно правно значение. С оглед наличието на трайно установена съдебна практика по иска по чл.124 ал.4 пр.1 ГПК, на която обжалваното определение съответства и липсата на данни, че съдът е излязъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран, не са налице и сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК, а именно – вероятна недопустимост или очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 502 от 14.11.2017 г. по в.ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: