2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
[населено място], 25.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №757 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н./ срещу определение №566/15.02.2018г. по ч.гр.д. №747/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №1307 от 26.01.2018г. по т. д. №1181/2017г. на Софийски градски съд за връщане на искова молба вх.№39859/24.03.2017г., подадена от [фирма] /н./ срещу Г. П. Х. и А. М. П..
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1.Предвидените в чл.49 от ГПК места за връчване, представляват ли задължителни такива за съда, на които следва да се направи опит за връчване, в случай,че страната не може да бъде открита на адреса съгласно адресната й регистрация? 2. Съдебната палата на български съд, в това число и Специализиран наказателен съд представлява ли място, на което страната може да бъде намерена по смисъла на чл.49 от ГПК, ако там тя участва в съдебни производства? Позовава се на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, без да излага съображения, с които да я обосновава.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да потвърди разпореждане №1307 от 26.01.2018г. по т. д. №1181/2017г. на Софийски градски съд за връщане на искова молба вх.№39859/24.03.2017г., подадена от [фирма] /н./ срещу Г. П. Х. и А. М. П., съставът на Софийски апелативен съд е приел, че са осъществени предпоставките за призоваване на ответниците по реда на чл.47 от ГПК, поради което СГС правилно е указал на ищеца да внесе разноски за назначаване на особен представител на ответниците, чийто размер е бил съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Установил е,че в определения от първоинстанционния съд срок указанията не са били изпълнени, поради което са били налице основания за връщане на исковата молба.
Първият формулиран от касационния жалбоподател правен въпрос е относим към предмета на спора, доколкото въззивният съд е изразил становище, че връчването на призовките и книжата на адреса по месторабота и други места, които са посочени неизчерпателно в разпоредбата на чл.49 от ГПК, е възможност, а не задължение за съда. Независимо от това, следва да се вземе предвид, че първоинстанционният съд е предприел действия по установяване местоработата на ответниците, но не е пристъпил към призоваване по месторабота, предвид постъпилите по делото уведомления от НАП, че за двамата ответници няма данни за действащи трудови договори, както и за осъществявана от тях стопанска дейност. Също така съдът е уважил искането на ищеца книжата да бъдат връчвани от частен съдебен изпълнител. Въпреки осъществения от служител на частния съдебен изпълнител опит за връчване на книжата в сградата на Специализирания наказателен съд, където ответниците са били призовани по наказателни дела, не е било осъществено редовно връчване. Поради това дори и да се приеме за неправилно становището на въззивния съд по поставения от касатора въпрос, това не би довело до различен изход на производството по исковата молба, доколкото първоинстанционният съд е предприел опити за призоваване на ответниците на места за връчване, предвидени в чл.49 от ГПК.
Вторият поставен от касатора въпрос също не е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е изразил становище, че сградата на Специализирания наказателен съд не представлява място, на което страната може да бъде намерена.
Поради това по отношение на формулираните от касатора въпроси не е налице общата предпоставка за достъп до касация.
По тези въпроси не е обосновано и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г./ формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.49 от ГПК е ясна и по нея е формирана постоянна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. С определение № 454 от 7.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 291/2011 г., II т. о., ТК, е прието, че когато седалището на фирмата се намира в района на съответния окръжен съд, деловодството на съда се обхваща от понятието „място на връчване“ по смисъла на чл. 49 от ГПК. Разпоредбата на чл.50 от ГПК не отрича възможността за връчване при условията на чл.49 от ГПК, ако адресатът /търговецът или овластен негов представител/ бъде намерен от длъжностното лице по призоваването на място от кръга на посочените. В определение № 27/09.01.2013 г. по ч. т. д. №636/2012г. на ВКС, I т. о. се приема,че законът дава възможност съобщението да се връчи на всяко друго място, на което може да бъде намерен адресата – чл.49 от ГПК, но в този случай връчването ще е редовно само ако се получи от лицето, за което е предназначено съобщението – физическо лице, пълномощник или представляващ юридическото лице. В решение № 250 от 5.07.2013 г. по гр. д. №2268/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 49, предл. 3 от ГПК, връчването на съобщения, призовки и съдебни книжа на адрес по месторабота на страната, и конкретно – на ответника, е възможно, но не е задължително – нито ищецът има задължение да посочи адрес по месторабота на ответника, нито съдът има задължение да извърши връчване на този адрес, дори и той да им е известен. Наличието на практика по значимите за делото правни въпроси, с която въззивният съд се е съобразил, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените от ВКС актове е установен точният смисъл на приложимите към спора процесуално правни норми.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
На основание чл.649 ал.6 от ТЗ длъжникът в несъстоятелност трябва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в размер 15 лв. по сметка на ВКС, която да се събере от масата на несъстоятелността.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №566/15.02.2018г. по ч.гр.д. №747/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 649 ал.6 ТЗ по сметка на Върховен касационен съд сумата 15 лв., дължима държавна такса за производството пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.