4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. София, 07.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1006/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на С. Н. Е. Х. Г. – М., подадена чрез адвокат К. П. Г. срещу определение № 602 от 22.12.2016 г. по ч. гр. дело № 5353/2016 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение.
Ответникът [фирма], [населено място] е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез адвокат Н. М. Банков, с който поддържа становище за недопустимост на частната жалба, а по същество оспорва основателността й.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице легитимирано да обжалва съдебния акт, при наличие на правен интерес за отмяна на определението и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Доводите за процесуална недопустимост на частната жалба, поддържани от ответника по съображение за приложение на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК са незаконосъобразни. Цитираната уредба засяга необжалваемостта на въззивните определения, с които се оставят без уважение частните жалби срещу преграждащи определения, постановени по дела с цена на иска под визираната в чл. 280, ал. 2 ГПК, но същата уредба не засяга определенията на ВКС по чл. 274, ал. 2, последно изречение ГПК, които подлежат на инстанционен контрол пред друг състав на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С цитираното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане частна касационна жалба вх. № 124983/05.10.2016 г., подадена от адвокат К. Г. – процесуален представител на ищцата С. Н. Е. Х. Г. – М. против въззивно определение № 20100/22.08.2016 г. по ч. гр. дело № 8194/2016 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., ІІ – В въззивен състав и е осъдил С. Н. Е. Х. Г. – М. да заплати на [фирма], [населено място] деловодни разноски в размер на сумата 240 лв. За да постанови този резултат касационният съд е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на иска е под 5000 лв., а съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В мотивите на определението е направен извод за приложение на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 година.
Обжалваното пред настоящата инстанция определение на ВКС е правилно.
Определенията по чл. 121 ГПК са преграждащи – ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 9 в/. Не всички преграждащи определения подлежат на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, която определя кръга на въззивните решения, които не подлежат на касационен контрол. От съдържанието на двете разпоредби и систематичното място на чл. 274, ал. 4 ГПК, следваща ал. 3 на чл. 274 ГПК /последната норма е относно актовете на въззивните съдилища, подлежащи на обжалване с частна касационна жалба/ следва, че не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, когато същите определения са постановени по дела, чиято цена е под посочената в чл. 280, ал. 2 ГПК, и въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване. В случая съставът на ВКС е определил приложимата правна уредба, с оглед датата на подаване на жалбата, в съответствие с изискванията на § 14 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. Жалбата е постъпила на 05.10.2016 г. и съгласно § 14 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. разглеждането й е при новите условия и ред, регламентирани с нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията, обн. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Делото, по което е постановено въззивното определение е с цена на иска 1502.46 лв., т.е. под 5000 лв., поради което не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. До съшия извод е достигнал и съставът на ВКС, постановил определението, предмет на настоящата частна жалба, поради което същото определение трябва да бъде потвърдено.
Развитите от частната жалбоподателка, чрез процесуалният й представител доводи за обжалваемост на въззивното определение, поради принадлежността му към преграждащите определения са незаконосъобразни. Както се посочи по – горе, не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, когато същите определения са постановени по дела, чиято цена е под посочената в чл. 280, ал. 2 ГПК, и въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване. Процесуалноправната уредба относно обжалваемостта на определенията, постановени в исковото производство е съобразена с уредбата относно обжалваемостта на решенията, когато последните са изключени от касационен контрол. При този изход на делото частната жалбоподателка следва да заплати на ответника по частната жалба разноските за настоящото производство, които са своевременно поискани и които видно от представените копия от договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за кредитен превод са в размер на сумата 240 лв.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 602 от 22.12.2016 г. по ч. гр. дело № 5353/2016 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение.
ОСЪЖДА С. Н. Е. Х. Г. – М. да заплати на [фирма], [населено място] разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на сумата 240 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: