О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 09.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 897 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 179 от 16.11.2018 г. на Сливенски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 215, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), предявен от А. Т. Н. от [населено място] против ГД „Изпълнение на наказанията”, [населено място], за признаване на установено на право на допълнителен отпуск като компенсация за положен извънреден труд над 50 часа в размер на 858 часа за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. В решението е прието за установено, че ищцата е работила при ответната дирекция като надзирател първа и втора степен в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. Работела е на 24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. За времето от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. ищцата е отработила 17438 часа при индивидуална норма от 14224 часа. Изплатени са и били 144 часа извънреден труд. Останали са 858 часа некомпенсиран извънреден труд, които съгласно чл. 211, ал.5, т.2 ЗМВР, подлежат на компенсация с допълнителен отпуск. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че предявената от ищцата претенция е погасена по давност. Прието е, че всички права на ищцата преди 06.03.2015 г. във връзка с правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд са погасени по давност, тъй като са съществували и са могли да бъдат упражнени по надлежния ред от момента на възникването им.
Касационна жалба против въззивното решение на Сливенски окръжен съд е постъпила от А. Т. Н.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросите: приложим ли е институтът на погасителната давност към установителните искове по чл. 124, ал.1 ГПК; приложима ли е тригодишната давност по чл. 358, ал.1, т.3 КТ по отнешение на претенцията за признаване право на допълнителен отпуск по чл. 212, ал.1, т.3 ЗМВР от 2006 г. (отм.) в определен размер са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи, че въпросите може ли неупражненото право на платен отпуск да бъде погасено по давност и приложими ли са чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл за правото на допълнителен отпуск за положен труд по ЗМВР, които са възникнали след 01.03.2011 г. са разрешени в противоречие с РКС № 12 от 2010 г. по КД № 15 от 2010 г. на КС на РБ и Директива 2003/88/ЕО; че в противоречие с РКС № 12 от 2010 г. по КД № 15 и решение № 235 от 08.11.2016 г. по гр.д. № 2082/2016 г. ІІІ г.о. ВКС е разрешен и въпроса приложими ли са по аналогия нормите на чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл към правоотношение, уредено със специална правна норма – 212, ал. 5 ЗМВР от 2006 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че повдигнатите от касатора въпроси, касаещи приложимостта на погасителната давност към правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд са предмет на Тълкувателно дело № 6 от 2017 г. ОСГК ВКС (в т.ч. въпроса погасява ли се по давност вземането на военнослужещия за компенсиране на труда при удълженото работно време с почивка) намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2017 г., воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 897/2019 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/ 2017 г. ОСГК ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: