О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.197
гр.София, 26.02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1156/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. А. С. от гр. Т. е подала касационна жалба вх. № 2* от 17.08.2009 год. срещу въззивното решение № 89 от 13.07.2009 год. по в.гр.дело № 166/2009 год. на Т. окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 100 от 26.03.2009 год. по гр.дело № 1087/2008 год. на Т. районен съд относно квотите за делба на дворно място от 345 кв.м., представляващо УПИ *.506.304 по кадастралната карта на гр. Т. и е определено делбата да се извърши при равни права – по ? ид.ч. за двете съделителки-жалбоподателката и Л. А. Х.. П. се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението в обжалваната част и допускане на делба на дворното място съгласно квотите по исковата молба.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 436 от 21.03.2006 год. по гр.дело № 1366/2005 год. ІV г.о., решение № 1* от 16.12.2008 год. по гр.дело № 4157/2007 год. ІV г.о. и решение № 956 от 05.11.2008 год. по гр.дело № 5956/2007 год. ІІІ г.о. и б/ противоречие с практиката на съдилищата с позоваване на решение № 874 от 15.05.2009 год. по в.гр.дело № 24/2009 год. на Пловдивския окръжен съд и на определение от 11.02.2009 год. по гр.дело № 33/2009 год. на Разградския окръжен съд по следните въпроси: може ли да се придобие по давност имот от сънаследник при живи други наследници и може ли да не се зачетат правните последици на договора за продажба, предмет на нотариален акт № 116/07.08.2008 год., след като ответната страна не е оспорвала този нотариален акт, нито е поискала прогласяването му за нищожен?
О. по касация Л. А. Х. е на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а по същество, че оплакванията в нея са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да допусне делба на дворното място при равни квоти, въззивният съд е приел, че към 2000 год. имотът е станал собственост по давност на майката на съделителките Е. и на двете й дъщери Л. и А. , които след отмяната на гл.ІІ ЗСГ присъединили към своето владение владението на своя съпруг и баща А/починал на 15.05.1998 год./, основано на предварителния договор за покупко-продажба от 03.06.1971 год. С този договор Т. В. М. /съпруга на общия наследодател А, починал на 18.03.1970 год./ и Н. А. А. /дъщеря на последния/ се задължили да продадат на своя син и брат А собствените си идеални части от дворното място и къщата със стопанските постройки за сумата 4 000 лева. Прието е, че заявеният от продавачките по предварителния договор отказ от наследство, вписан два дни по-късно в съда – на 05.06.1971 год., е нищожен, тъй като двете наследнички са приели наследството, останало от А. А. М. с подписването на договора от 03.06.1971 год., по силата на който получават продажната цена на имота. Въззивният съд е приел и че нотариален акт № 24, т.ІІІ, рег. № 0* нот.дело № 333 от 07.08.2008 год. по описа на нотариус К. Г. , с който лелята на страните по делото Н. А. А. продава на А. А. С. ? наследствени идеални части от дворното място не може да породи права, тъй като към момента на сделката продавачката не е била собственик на имота, който към 2000 год. бил придобит по давност от други лица.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Формулираният с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос, а именно: може ли да се придобие по давност имот от сънаследник при живи други наследници, многократно е намирал отговор в практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд /срвн. например решение № 140 от 17.03.2006 год. по гр.дело № 797/2005 год. І г.о./. С нея трайно се приема, че наследник, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че е променил намерението си и е завладял частите на останалите сънаследници, като промяната се демонстрира чрез конкретни действия, които да станат достояние на сънаследниците и да показват несъмнено, че наследникът, упражняващ фактическата власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. В случая, въззивният съд е приел за безспорно, че имотът е владян след 03.06.1971 год. от А. А. А. и неговото семейство необезпокоявано и с ясно изразена воля за владеене като свой и че този факт не се оспорва от страните по делото. След като в съответствие с чл.29, ал.2, т.2 ЗСГ е прието, че придобивна давност на основание предварителния договор е могла да тече след отмяната на този законов текст през 1990 год., въззивният съд е достигнал до извода, че десетгодишният срок е изтекъл през 2000 год. и собствеността е придобита от преживялата съпруга на А. – Е. В. А. и двете й дъщери – съделителките А. А. С. и Л. А. Х.. Съдът е отхвърлил възражението на Х. , че само тя е придобила имота по давност, като е приел, че и сестра й А. след 1993 год. също си е идвала от И. и е отсядала при майка си за по няколко дни в годината, което показва, че е гледала на дворното място като свое.
С оглед на това, не може да се приеме, че решаващият мотив на въззивния съд, че съделителките притежават равни права върху дворното място противоречи на практиката на съдилищата относно предпоставките за придобиване на собственост по давност от сънаследник, илюстрирана с решения № 436 от 21.03.2006 год. по гр.дело № 1366/2005 год. на ВКС, ІV г.о.; № 1* от 16.12.2008 год. по гр.дело № 4157/2007 год. на ВКС, ІV г.о.; решение № 956 от 05.11.2008 год. по гр.дело № 5956/2007 год. ВКС, ІІІ г.о., както и на решение № 874 от 15.05.2009 год. по в.гр.дело № 24/2009 год. на Пловдивския окръжен съд и на определението от 11.02.2009 год. по гр.дело № 33/2009 год. на Разградския окръжен съд. Друг е въпроса дали направените изводи относно характера на упражняваната фактическа власт върху дворното място съответстват на събраните по делото доказателства. По правилността на фактическите констатации на въззивната инстанция Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, по отношение на материалноправния въпрос, формулиран с изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, липсва предпоставка за разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на процесуалноправния въпрос, формулиран в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че продавачката по нотариален акт № 24, т.ІІІ, рег. № 0* нот.дело № 333 от 07.08.2008 год. Николина А. А. /леля на страните/ вече не е била собственик на имота, който продава, тъй като към 2000 год. същият имот е бил придобит от други лица по давност. Следователно, касае се за разпореждане с чужда вещ, при което сделката не е нищожна, но не поражда вещнопрехвърлително действие. Купувачът не придобива правото на собственост не защото договорът с продавача е нищожен, а защото последният му е прехвърлил нещо, което не е притежавал.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 13.07.2009 год. по в.гр.дело № 166/2009 год. на Т. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 17.08.2009 год., подадена от А. А. С. от гр. Т., ул.”А” № 11, ет.2
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: