О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 198
София, 13.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари…..…………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1102/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. С. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. П. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 688 от 11.05.2011 година по гр.д. N 1017/2011 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 308 от 26.01.11 г. по гр.д. № 10687/10 г. на Пловдивския районен съд. С него са отхвърлени искове на касатора срещу Р.-П. за признаване незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 18718.05.2010 г. на директора, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „финансов ревизор” в сектор „Контрол по разходите на ДОО” в отдел „К.” и за заплащане на обезщетение поради това уволнение в размер на 4368 лева – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Р.-П. е депозирал писмен отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и доводите в касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са въведени следните въпроси: „1. Следва ли да се приеме, че работодателят е открил нарушението, когато по случая, станал повод за дисциплинарното наказание, е работено и е отправяна кореспонденция до други органи за изясняване на случая, преди формално да получи доклад? 2. Когато не са произтекли никакви вреди за работодателя, следва ли дисциплинарното нарушение да се квалифицира като тежко?” Посочено е, че окръжният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие със съдебната практика, както и че правилното му решаване ще е от значение за точното прилагане на закона.
В изложението няма доводи по основателността на искането за допускане на касационно обжалване във връзка с осъществяването на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Не се твърди, че въззивното решение съдържа разрешения, които са разрез с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени актове от кръга на относимите към тази правна норма – т.2 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Няма позоваване на решения и постановления на Пленума на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ от 1994 г.; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Що се отнася до решение № 305 от 1.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ВКС, III г.о., свързано с приложението на чл.189 КТ, то преутвърждава общото правило, че във всеки случай съдът преценява конкретно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Липсата или наличието на вреди от дисциплинарното нарушение е само един от факторите, които се вземат предвид при определяне тежестта на наказанието и сами по себе си не обуславят квалификацията на нарушението. Другото приложено решение на СГС няма данни да е влязло в сила, но и то е в синхрон с постоянната практика на съдилищата по приложението на чл.194 КТ – откриване на нарушението е налице тогава, когато носителят на работодателска власт установи неговите съществени признаци – време и място на извършването, признаците на деянието от субективна и обективна страна, които трябва да го квалифицират като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ.
Няма доводи и по твърдението за липса на съдебна практика по съществени за изхода на делото въпроси или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в цитираното ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 688 от 11.05.2011 година по гр.д. N 1017/2011 година на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. С. А. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Р.-гр. П., юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.