О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София 17.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 20/2015 год.
Производството е по чл.255 ГПК.
Образувано е по молба на М. Д. Д., с която се иска определяне на подходящ срок на основание чл. 257, ал. 2 ГПК за произнасяне с решение по възз.гр.д. 6005/2012 г. по описа на Софийски градски съд.
Депозирано е писмено становище по чл. 255, ал. 2 ГПК от Софийски градски съд.
Молбата за определяне срок при бавност е процесуално допустима като подадена от надлежна страна до компетентния горестоящ съд.
За да се произнесе по основателността на молбата Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., констатира следното:
Молителката в настоящото производство е въззивник по гр.д. 6005/2012 г. по описа на СГС. В открито съдебно заседание, провело се на 22.05.2013 г., съдът е дал ход на делото и след като го е счел за изяснено от фактическа страна е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.
На 14.07.2014 г. е депозирана пред Софийски градски съд молбата по чл. 255 ГПК, предмет на настоящото производство. С решение № 5680/25.07.2014 г. съдът се е произнесъл по въззивната жалба на М. Д. Д. и Ц. С. Д., като е потвърдил обжалваното от тях първоинстанционно решение № І-36-
163/16.12.2011 г. по гр.д.8690/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в. При това положение, въззивният съд е дал възможност на молителката да заяви дали поддържа подадената молба за бавност ,като молителката с писмена молба от 25.08.2014 г. я е потвърдила.
По делото е постъпило становище по чл. 255, ал. 2 ГПК, в което въззивният съд е изложил съображения, че забавянето на произнасянето с решение по делото е било обусловено от обективни причини – огромната натовареност на състава и персоналната натовареност на докладчика като председател на състава, както и на субективни причини, наложили ползването на разрешени платени отпуски поради лични здравословни проблеми.
Молителката иска на основание чл. 255 ГПК да бъде определен срок за постановяване на решение по съществото на спора по въззивното дело. От изложените по-горе данни обаче е видно, че въззивно решение вече е постановено. Ето защо молителката няма правен интерес от така заявената молба за определяне на срок при бавност. Същата е безпредметна като подадена след приключване производството по делото на Софийски градски съд. Процесуалният ред на защита в случая е изчерпан, с оглед на което и на основание чл. 257, ал. 2, пред. 2 ГПК молбата следва да се отхвърли.
Само за пълнота на изложеното, следва да се посочи, че настоящият състав намира,че забавянето с малко повече от месец извън законоустановения инструктивен срок по чл. 235, ал. 5 ГПК за постановяване на решение, предвид изложените съображения от съдията-докладчик и служебно известните данни за натовареността на Софийски градски съд, не може да обуслови извод за бавност на решаващия съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. Д. за определяне срок при бавност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: