3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 19.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №60/2012 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Е. Р. С. срещу въззивно определение № 412 от 17.10.2011г по ч.гр.дело № 793/2011г на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено определение №97 от 06.07.2011г на Сливнишки районен съд. Съдът е отказал да разгледа молба за допълване на решение по чл. 250 ал.1 от ГПК
В изложение се поставят три въпроса : Налице ли е произнасяне по иск относно родителски права на лице от акта за раждане на детето , ако диспозитивът на решението е относим за лице , невключено в акта за раждане. Непълно или недопустимо е решение , което съдържа диспозитив срещу непризнато за родител лице,а не съдържа диспозитив срещу доказано като родител лице , когато доказаният родител е „субект на иска”. Допълването на диспозитив на решение ,за да е относим за две лица с различни имена ,включени в делото ,ако не е доказана идентичност ,ще бъде ли промяна на резултата ,или би имало характер само на допълнение на диспозитив . Въпросите се обвързват с довод , че броя имена на посочения баща на децата налагат съответни на този брой съдебни диспозитиви, по иска с правно основание чл.132 ал.1 т.1 от СК.В този смисъл е било поискано допълване на решението , с което искът е отхвърлен поради недоказана пасивна легитимация на ответника , който е един . Цитиран е чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия поставените въпроси да са обосновано свързани с основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 т.1- 3 от ГПК .
В изложението не липсват формулирани въпроси, но липсва обосновка и довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК, свързано с повдигането им по конкретното дело . Първият въпрос съдържа своя отговор, вторият въпрос е предпоставен от алтернативност (непълно или недопустимо) при която правният отговор не се вмества в алтернативите,тъй като липсва условието за тях. Същата по своята логика е и формулировката на третия въпрос, като се коментират евентуални последици от съдебното решение , които нямат връзка с производството .
Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е свързано с прилагането на правните норми ,което пък свързва обосновката по този критерии с нормативното регулиране, посредством закона, като източник на правото .Няма източник на правото , по силата на който да се счита , че твърдението за факт е разнозначно на искане към съда ;че не исковата молба , а писмените доказателства сочат ответника; че твърдението на ищцата едно лице да има различни имена, процесуално води до извод за двама ответници и че ако съдът е отхвърлил иска срещу страна, установено индивидуализирана по име , съгласно чл. 250 от ГПК следва да се произнесе по отношение още един ответник – този , за когото не е установено да е същото лице с други имена , използвани в друга държава. Неоснователно е позоваването на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправен въпрос , свързан с прилагане на ясна по съдържание и приложно поле правна норма ,във връзка с която е налице и трайна практика .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 412 от 17.10.2011г по ч.гр.дело № 793/2011г на Софийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.