О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София 03.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 01.04.2009 год. в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:Татяна Върбанова
Членове: Тодор Домузчиев
Камелия Ефремова
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 161/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
“З” А. гр. С. и “С” Е. гр. Д. са подали частни касационни жалби против определение № 329/24.09.2008 год. на Варненския апелативен съд по ч. т. д. № 341/08 год., с което се потвърждава определенето от 08.05.2008 год. по т. д. № 189/2006 год. на Добричкия окръжен съд, с което се прекратява производството по делото.
В частните касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Жалбоподателите считат, че въззивният съд неправилно е приел, че предявените в обективно съединение искове са процесуално недопустими поради наличие на СПН. Излагат се съображения, че независимо че преди това ищецът е предявил частични искове и те са били отхвърлени с влязло в сила решение, СПН не се разпростира върху останалата непредявена част от исковете.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като към изложението са приложени решение № 2112/23.10.1968 год. по гр. д. № 1588/68 год. на ВС на НРБ и определение № 603/08.07.2003 год. по гр. д. № 517/2003 год. на ВКС V гр. о.
“А” Е. гр. Г. е подал частна жалба против определение № 397/14.10.2008 год. по ч. т. д. № 341/08 год. на ВАС, с което се допълва определение № 329/24.09.2008 год. по същото дело в частта му за разноските. “А” Е. поддържа оплаквания за незаконосъобразност, като счита че въззивният съд неправилно е счел, че договореното адвокатско възнаграждение от 2000 лева е прекомерно, и необосновано е намалил същото до размера на сумата 40,00 лева.
ВКС състав на ІІ т. о. приема следното:
Частните касационни жалби на “З” А. гр. С. ищец по делото и “С” Е. гр. Д. трето лице помагач, са подадени в срока по чл. 275 ал. І ГПК и са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната им допустимост частните касационни жалби не следва да се допуснат до касационно обжалване, поради следното:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице някои от предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК поради следното:
Въззивният съд е приел, че исковете са процесуално недопустими, тъй като съществува процесуална пречка за тяхното разглеждане по същество. Тази пречка е наличието на формирана СПН от влезлите в сила решения по в. т. д. № 21/07 год. на АС-Варна и по т. д. № 431/07 год. на ВКС І т. о., факт който не е бил оспорван от жалбоподателите.
Настоящият състав счита, че въззивното определение не противоречи на представените решение № 2112/23.10.1968 год. по гр. д. № 1588/68 год. на ВС на НРБ и определение № 603/08.07.2003 год. по гр. д. № 517/2003 год. на ВКС V гр. о., и не обуславя извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК (представените две арбитражни решения не се обсъждат, тъй като чл. 280 ал. І ГПК визира само решения постановени по граждански дела – вж. и чл. 1 ГПК). Доводът на жалбоподателите, че непредявените части от исковете не се ползвали със СПН и следователно исковете били процесуално допустими, не се подкрепя с посочване на практика на ВКС. Обратно, в постоянната си практика ВКС винаги е застъпвал становището, че ако при предявен частичен иск, той бъде отхвърлен като неоснователен /така е и в процесния случай/, със СПН се отрича цялото право. СПН няма да се разпростре върху непредявената част от иска, но само при положение че частичният иск бъде уважен.
Предвид горното не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 329/24.09.2008 год. на Варненския апелативен съд по ч. т. д. № 341/08 год.
Частната жалба на “А” Е. против определение № 397/14.10.2008 год. по ч. т. д. № 341/08 год. на ВАС, с което се допълва определение № 329/24.09.2008 год. по същото дело в частта му за разноските, е неоснователна.
Настоящият състав споделя приетото от ВАС за прекомерност на уговоренето възнаграждение и намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 78 ал. V ГПК, даваща право на съда да присъди по-нисък размер от разноските. Прекомерността трябва да се преценява с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Не би могло да се приеме, че при наличие на процесуална пречка, каквато представлява СПН, делото е сложно от фактическа правна страна. Вярно е, че пълномощникът на “А” Е. е подал до ВАС отговор по повод подадените частни жалби от “З” А. и “С” срещу определението от 08.05.2008 год. по т. д. № 189/2006 год. на Добричкия окръжен съд, с което се прекратява производството по делото, но този отговор не е нещо ново, а представлява становище за недопустимостта на съдебното производство, което е било заявено от него още в началото и е било поддържано през цялото време на процеса.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 329/24.09.2008 год. по в. ч. т. д. № 341/08 год. на Варненския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 397/14.10.2008 год. по ч. т. д. № 341/08 год. на Варненския апелативен съд, с което се допълва определение № 329/24.09.2008 год. по същото дело в частта му за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :