О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр.София, 02.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 963/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, постановено на 25.03.2009 год. по гр.дело № 2438/2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 30-ти състав с № 129 от 12.05.2007 год. по гр.дело № 10443/2007 год. за отхвърляне иска с правна квалификация чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за 16 земеделски имота с изключение на нива от 1.300 дка в м.”Т.”.
Недоволен от въззивното решение е касаторът А. К. Ц. от[населено място] /според „допълнение” към изложение с вх.№ 34263 от 11.05.2010 год. тъй като в касационна жалба вх.№ 21479 от 29.04.2009 год. не е посочена страна, а в „уточнение” вх.№ 39425 от 24.07.2009 год. е посочена К. О.-К./, представлявана от адвокат А. П. Д. от С. адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК като излага съображения по чл.281 ГПК за нищожност, недопустимост, неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – сочи три решения на състави на Върховния касационен съд, които не прилага, с оглед цитираната норма – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касация О. служба „З. и гори”-К. и С. община не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че правото на възстановяване на правото на собственост е възникнало по силата на ЗСПЗЗ тъй като за отхвърлените имоти е установено, че са включени в строителните граници на населеното място, при което липсват доказателства наследодателят им В. Ц. Д., починал на 28.02.1989 год., да е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС, а по отношение общия наследодател Ц. М. Д., починал на 30.03.1944 год. са налице такива данни, но към 1924 год.
С разпореждане от 03.02.2010 год. на Председателя на І гражданско отделение на Върховния касационен съд преписка вх.№ 1902/02.02.2010 год. е върната на въззивния съд за прилагане на цитираните в жалбата решения, което не е сторено и към настоящия момент.
Представеното решение № 4037 от 14.03.1995 год. по адм.дело № 2103/1994 год. на ІІІ отделение на Върховния съд е постановено в административно производство по чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което не следва да бъде съобразявано.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото, което не е сторено.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос, което не е направено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, постановено на 25.03.2009 год. по гр.дело № 2438/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: