4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.198
София.28.03. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 832/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище в[населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 111 от 26.02.2010 г. по гр.д.№ 2963/2009 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението от 03.07.2009 г. по гр.д.№ 1808/2008 г. на Софийски градски съд, Т. отделение, първи състав за отхвърляне на предявените против А.”М.”,[населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата 456 841.90 лева.
В жалбата се поддържа касационен довод за допуснати нарушения на материалния закон, с искане за отмяна на решението и уважаване на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски. Твърди се, че въззивният съд неправилно не e отчел, че след 17.11.2002 г., когато е изтекъл предвиденият в §26, ал.3 от ПРЗ към ЗИД на Закона за акцизите/отм./, липсва основание за заплащане на отчисления от реализирания стокооборот в обектите за безмитна търговия на [фирма] на Г.”Златарево” и Г.”К.”, а издадените от министъра на финансите разрешения № 22 и № 23 от 30.12.2003 г-. в частта им по т.4, са извън предоставените му правомощия по Закона за акцизите, в сила от 01.01.2003 г.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими материалноправни въпроси: 1. налице ли е действително правно основание за заплащането от страна на [фирма] в полза на А. „М.” на отчисления в размер на 2% от реализирания стокооборот от обектите за безмитна търговия за процесния период, при положение, че § 26, ал.3 от ПЗР към ЗИД на Закона за акцизите императивно определя времевия обхват, в който е възможно заплащането на отчисления – 10 месеца след изтичането на срока на договорите и 2. разпоредбите на §20 от ПЗР на ЗИД на ЗА/отм./ и чл.12в ЗА/отм./ предоставят ли правомощие на Министъра на финансите да наложи в тежест на [фирма] задължението по т.4 от издадените две разрешения, или при определянето на това задължение министърът на финансите е действал извън пределите на предоставените му от закона правомощия и поради това в тези си части разрешенията са нищожни. Поддържат се всички предвидени в чл.280, ал.1 т. 1 – 3 ГПК допълнителни предпоставки за достъп до касация, като с допълнителна молба от 14.07.2010 г. са представени решения и определения на Върховния административен съд.
Ответникът по касация – А.„М.”, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане на обжалването, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че за исковия период ищцовото дружество е осъществявало търговска дейност в обекти за безмитна търговия по силата на законовата разпоредба на §26, ал.3 от ЗИД на Закона за акцизите, а след 01.01.2003 г. е имало статута на заварен безмитен оператор, като е продължило да упражнява предоставените му права въз основа на ново разрешение на Министъра на финансите, получено до края на 2003 г. Отчетена е липсата на законово изискване за сключване на отделен договор[населено място]”М.”, въз основа на издаденото разрешение от Министъра на финансите, комуто е предоставена компетентността да разреши продължаването на безмитната търговия, вкл. и при условието по т.4 на представените по делото разрешения, вменяващи задължения за дружеството да прави отчисления от стокооборота, съответно да ги превежда по сметка на агенцията- ответник.След преценка на съответните законови разпоредби и на издадената, на основание чл.12в ЗА Наредба № 8/03.10.2002 г., е направен извод, че задължението за ежемесечни отчисления е част от условията за продължаване на дейността по извършване на безмитна търговия, като изпълнението на това задължение произтича от законова разпоредба, а не от акт, действие или бездействие на административен орган, поради което отговорността на Агенцията не може и не следва да бъде ангажирана. Като неоснователно е преценено оспорването на т.4 в разрешения № 22 и 23 от 30.12.2003 г. за опериране на търговски обекти за безмитна търговия на [фирма], тъй като те са издадени в съответствие със законоустановените изисквания, а административният орган е действал в рамките на предоставената му компетентност и в съответствие с направените от дружеството искания. Решаващият състав не е възприел доводите на ищеца за времевите граници на действие на фискалното задължение, поради законово уредения статут на безмитния оператор.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора материалноправни въпроси, макар и да за значими за изхода на делото, в случая не са доказани допълнително поддържаните предпоставки, а именно да са решени в противоречие с практиката на ВКС или разрешавани противоречиво от съдилищата. Приложените към изложението решения на Върховния административен съд и Тълкувателно решение № 5/14.07.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по т.д.№ 7/2004 г. не попадат в обхвата на съдебната практика по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Поддържайки и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е мотивирал искането за достъп до касация с необходимостта ВКС, произнасяйки се по формулираните правни въпроси, да изясни правилното прилагане на цитираните материалноправни разпоредби, с оглед принципа за законност. Според т.4 от цитираното Тълкувателно решение, точното приложение на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Затова е недопустимо позоваването само на част от посоченото основание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 111 от 26.02.2010 г. по гр.д.№ 2963/2009 г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: