4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
С.,03.10. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 811/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.304 във вр. с чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на Н. Х. Г. от [населено място], с която се иска отмяна на постановеното от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, влязло в сила решение № 638 от 20.04.2011 г. по ф. д. № 854/2011 г. С посоченото решение е отменено решение от 24.02.2011 г. по ф. д. № 1659/2003 г. на Софийски градски съд, VІ – 5 състав, с което на основание чл.18 от Закона за вероизповеданията е отказано вписване в регистъра на вероизповеданията по партидата на „Мюсюлманско изповедание” на заявени със заявление вх. № 1506/15.02.2011 г. и вх. № 1840/22.02.2011 г. от М. А. Х. в качеството му на Главен мюфтия и представляващ Изповеданието обстоятелства, възникнали по силата на решение на Извънредна Национална Мюсюлманска конференция, проведена на 12.02.2011 г. в [населено място], и вместо това е постановено да се впишат по партидата на „Мюсюлманско изповедание” възникналите в резултат на решението обстоятелства, а именно : Устав на „Мюсюлманско изповедание”, приет от ИНМК на 12.02.2011 г.; Нови ръководни органи на „Мюсюлманско изповедание” – Главен мюфтия М. А. Х., състав на Висш мюсюлмански съвет – централен колективен орган, и представляващ „Мюсюлманско изповедание” – Главният мюфтия М. А. Х..
Молителят се позовава на визираното в чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила решение и твърди, че вследствие на допуснато от регистърния съд нарушение на разпоредбата на чл.536 ГПК, изразяващо се в отказ да се спре производството по чл.18 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/ за вписване на заявените от М. А. Х. в качеството му на Главен мюфтия обстоятелства, като Председател на Висшия Мюсюлмански Духовен Съвет /съгл. удостоверение от 11.03.2001 г./, а оттук – и на заинтересована страна, обвързана от последиците на съдебното решение, е бил лишен от правото да вземе участие в охранителното производство и „от правната възможност по чл.536 ГПК за участие в спорно исково производство по повод на висящото охранително такова”. Молбата за отмяна е обоснована и с твърдения за осъществяване на предпоставките по чл.303, ал.1, т.3 или т.4 ГПК поради факта, че решението по ф. д. № 854/2011 г. на Софийски апелативен съд е основано на несъществуващо в правния мир предходно съдебно решение – решение № Ф-91 от 01.12.2010 г. по ф. д. № 74/2010 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е аргументиран решаващият извод на въззивната инстанция за надлежно осъществено заличаване на вписани членове на Висшия Мюсюлмански Духовен Съвет, довело до негодност на този орган да упражнява възложените му с Устава правомощия. Като основание за отмяна е релевирано и противоречието на влязлото в сила решение с решение от 16.12.2004 г. на Европейския съд по правата на човека, постановено по иск № 30023/97 на Висшия Духовен Съвет на мюсюлманската общност срещу Република България – чл.303, ал.1, т.7 ГПК.
В молбата за отмяна е заявено особено искане за спиране на изпълнението на решение № 638 от 20.04.2011 г. по ф. д. № 854/2011 г. на Софийски апелативен съд при условията на чл.309, ал.1 ГПК във вр. с чл.282, ал.3 ГПК.
В срока и по реда на чл.306, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от „Мюсюлманско изповедание” – [населено място], в който е изразено становище за недопустимост, алтернативно – за неоснователност, на молбата за отмяна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на молбата в съответствие с изискването на чл.307, ал.1 ГПК, констатира, че същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, т.5 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения :
Производството по чл.303 и сл. ГПК, аналогично на производството по чл.231 и сл. ГПК /отм./, е уредено в процесуалния закон като специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на посочената категория съдебни актове, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. Актовете на съда, които не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл.303 и сл. ГПК. Посоченото разрешение е възприето категорично в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд на Република България – т.2, което има характер на задължителна съдебна практика и се спазва трайно и последователно от Върховния касационен съд. Независимо, че е прието при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., цитираното постановление е запазило значението си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правната уредба на производството за отмяна на влязло в сила решение. В т.2 от Постановлението е отречена изрично допустимостта на отмяната по реда на чл.231 и сл. ГПК /отм./, съответно чл.303 и сл. ГПК, на решенията и другите актове на съда, постановени в охранителните производства, които се ползват със стабилитет, но не и със сила на пресъдено нещо.
Решението по ф. д. № 854/2011 г. на Софийски апелативен съд, чиято отмяна е поискана с подадената от Н. Х. Г. молба, е постановено в специално едностранно охранително производство като с него е допуснато вписване на заявени по реда на чл.18 и сл. от ЗВ обстоятелства по партидата на „Мюсюлманско изповедание”. В качеството му на акт, постановен в охранително производство, разглежданото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което и съобразно разрешенията в т.2 от ППВС № 2/1977 г. не подлежи на отмяна по реда и на основанията, предвидени в чл.303 и сл. ГПК. Неотменимостта на съдебния акт обосновава извод за недопустимост на молбата, с която е инициирано производството по делото, и налага същата да бъде оставена без разглеждане.
Предвид неприложимостта на производството по чл.303 и сл. ГПК към постановеното от Софийски апелативен съд решение по ф. д. № 854/2011 г. не следва да се обсъжда дали молителят притежава процесуалноправна легитимация по чл.304 ГПК, за да сезира валидно Върховния касационен съд с молба за отмяна на решението.
Заявеното в молбата искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение следва да бъде оставено без уважение, тъй като с оглед недопустимостта на молбата за отмяна и отсъствието на изпълнителна сила на решението не са налице предпоставките за спиране, посочени в чл.309, ал.1 във вр. с чл.282 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.307 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н. Х. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 638 от 20.04.2011 г., постановено по ф. д. № 854/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Х. Г. от [населено място] за спиране на изпълнението на решение № 638 от 20.04.2011 г., постановено по ф. д. № 854/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, на основание 309, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :