3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
ГР. С., 18.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1101/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Г. и на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Т., срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. /АС/ по гр.д. №139/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер от 1000 лв. и 5 000 лв. обективно съединените искове на първия срещу втория касатор с пр. осн. чл.2, ал.1,т.2 от З. – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинения в престъпления, по които ищецът е оправдан. В частта до пълния размер от съответно 13 000 лв. и 50 000 лв. исковете са отхвърлени.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускане на обжалването ВКС на РБ намира следното:
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени, касаторът – ищец Б. Г. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Поставя като спорен пред инстанциите по същество и обуславящ изхода на спора материалноправния въпрос: „за приложението на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, установен в чл.52 ЗЗД.” Намира, че при решаването на въпроса въззивното решение противоречи на практика по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ППВС №4/68 г., ТР №3/05 г., р. по гр.д. №78/11 г.и по гр.д. №1650/09 г. на трето г.о. и Р №37/09 г. на първо г.о. на ВКС. Според касатора присъденото му с въззивното решение обезщетение е несъразмерно ниско в сравнение с присъдените с посочените решения на тричленни състави на ВКС „и то при много по-малка вина на ответната прокуратура и много по –тесен кръг на неимуществените вреди” на ищеца.
За да присъди обезщетение по чл.52 от ЗЗД в посочените размери въззивният съд е приел, че първата група обвинения – по чл.309, 314 и 319 от НК , по които ищецът е оправдан или наказателното производство – прекратено са за леки документни престъпления, според предвиденото за тях наказание лишаване от свобода до 2 и до 3 години. По първото обвинение ищецът е бил освободен от наказателна отговорност и е предложено налагане на административно наказание. Взета е най-леката мярка –за неотклонение, производството е продължило около три години. Обвинението е засегнало конституционно признатите и защитени права на чест и достойнство на ищеца. Той дълги години е бил офицер – преподавател и офицер в щаба на висше военно училище; след пенсионирането си станал председател на кооперация в селото, където живеел. Повдигнатите обвинения променили отношението на околните към него, заболели негови близки, а синът му заминал за чужбина. От всичко това ищецът изживял морално страдание, което АС е обезщетил със сумата 1 000 лв.
Втората група престъпления, за които ищецът е оправдан са по чл.282 и чл.201 от НК – срещу собствеността и дейността на обществени организации. Предвидената санкция лишаване от свобода е с по-висок предел – съотв. 5 и 8 години. Взета е мярка за неотклонение подписка.Наказателното производство е продължило неразумно дълго – 9 години и във връзка с него ищецът е изживял описаните и по-горе морални страдания от засягане на честта, достойнството и доброто му име в обществото. Затова при отчитане на по-тежките обвинения и прекалено дългия срок на наказателно преследване, въззивният съд е определил обезщетение от 5 000 лв.
Или обезщетението е определено в зависимост от конкретните обстоятелства на случая, които съдът е установил и обсъдил в съответствие с ППВС №4/68 г. , т.11 и ТР №3/05 г. на ОСГК. Това е направено и с всяко едно от цитираните решения по отделни дела – казуална практика, приложени по делото. Във всеки един от случаите обаче обстоятелствата са различни: По гр.д. №78/11 г. на ВКС е присъдено обезщетение от 10 000 лв. за неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.219 от НК. Вредите се изразяват в значими здравословни проблеми – психически, сърдечни и ендокринни заболявания, резултат от предизвикания с обвиненията и общественото им разгласяване в местната преса стрес. Това засегнало тежко доброто име и професионална реализация на работещия като областен управител ищец.
С решение по гр.д. №1650/09 г. на ищеца е присъдено обезщетение от 35 000 лв. за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.203, чл.282, ал.3 и чл.219, ал.4 от НК. Наказателното производство е продължило 14 години, обвиненията са публично разгласени, а ищецът е обществено –известна личност – народен представител със снет заради обвиненията депутатски имунитет. Всичко това обуславя висока степен на притеснение у ищеца и засягане на доброто му име с незаконното обвинение в три престъпления, две от които – тежки. Ищецът понесъл тежко и задържането под стража във връзка с обвиненията, за повече от 10 месеца.
С р. №37/11.02.09 г. на първо г.о. на ВКС на ищеца е присъдено обезщетение от 35 000 лв. за неимуществени вреди на осн. чл.2,т.2 от З. при следните обстоятелства: тежест на обвинението по чл.282 от НК, продължителност на наказателното преследване над 9 години, обществено положение на ищеца – кмет на голяма община, широк обществен отзвук на наказателното преследване с множество медийни публикации, допълнителните ограничителни мерки за ищеца – отнето ловно оръжие, забрана да напуска страната, неблагоприятни последици върху здравословното и психическото му състояние, конкретно отражение на обвинението в личен и служебен план.
Или в процесния и във всеки от посочените случаи обстоятелствата, които имат значение за определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, са установени и обсъдени от съда. Така са спазени указанията на ППВС №4/68 г. Различието в конкретните обстоятелства обуславя различните по обем, изражение и тежест вреди – и оттам различните по размер обезщетения, но това не е противоречие при решаването на правния въпрос за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Във всеки от случаите – вкл. в обжалваното сега решение – справедливостта е приложена не като абстрактна категория, а е обоснована с анализ на конкретните за делото обстоятелства, очертаващи обема и тежестта на обезщетената неимуществена вреда. Затова не е налице соченото от ищеца –касатор противоречие по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Допълнително е постъпила молба от касатора -ищец за освобождаване на държавната такса за това производство, за разликата над дължимите според касатора 5 лв. до направилно събраните от АС 30 лв. – съгл. приложимата разпоредба на чл.18, ал.3 от Тарифата за държавни такси по ГПК. Искането е неоснователно и следва да остане без уважение. Според практиката на ВКС „таксата, която страната е следвало да внесе е за произнасяне по допустимостта на подадената от него касационна жалба и съгл. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифата е 30 лв. Държавната такса, която е регламентирана в разпоредбата на чл. 18, ал. 3, на която се позовава частния жалбоподател е във връзка с разглеждането на касационната жалба по същество, в случай, че касационно обжалване бъде допуснато.”- опр. по ч.гр.д. №289/09 г. на трето г.о.
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която исковете са уважени касаторът – ответник Прокуратура на РБ се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че въпросът: от кой момент започва да тече погасителната давност за вземанията на ищеца за обезщетение за вреди от незаконните три обвинения по чл.309, 314 и 319 от НК – от прекратяването на наказателното производство за двете от тях или от окончателното приключване на така заведеното наказателно производство – е решен в противоречие с ТР №3/05 г. , т.4 и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Намира, че обезщетението за втората група престъпления е завишено неоправдано и в противоречие със съдебната практика, като не съответства на реално претърпените в причинна връзка с обвинението вреди. Според касатора причина за продължителността на наказателното преследване по чл.201 от НК са действията на съда, който е отменил постановлението на прокуратурата от м.10.05 г. за прекратяване на наказателното производство.
Първият въпрос не е от значение за спора: въззивният съд е определил обезщетението за първата група престъпления в съответствие с предмета, с който е сезиран с въззивната жалба на ищеца. Там изрично е посочено / л.2 и 3/, че се иска обезщетение за незаконното обвинение по чл.309 от НК, а обстоятелствата по повдигането на обвинението, обхвата и движението на производството са изложени за преценка на тежестта на вредите. В. съд се е произнесъл по този предмет, като не е споделил извода на първоинстанционния за отхвърляне на иска поради недоказаност на вреди от обвинението по чл.309 от НК. Формално посочените от АС обвинения по чл.314 и 319 от НК само преповтарят изложената от ищеца фактология, но не са взети конкретно предвид / с излагане на обстоятелства по всяко/ при определяне на обезщетението. Затова макар изводът на АС за началото на погасителната давност за вземания за вреди от обвинения, по които производството е прекратено от прокурора, да противоречи на ТР №3/05 г. и да е извън предмета на обжалване, с който съдът е сезиран от ищеца – въззивник, това не се е отразило на изхода на спора. Безспорно обвинението по чл.309 от НК е незаконно и създава основание за обезвреда, която е присъдена след конкретна преценка на обстоятелствата на случая.
Обезщетението по чл.52 от ЗЗД за вреди от втората група престъпления е определено след преценка на конкретните обстоятелства на случая – отчетени са както утежняващите за ищеца, така и по-леките такива, при съпоставка със сходни казуси / р. №37/09 г. на първо г.о., р. №78/09 г. на трето г.о. и ППВС №4/68 г./. Не може да се сподели и доводът на касатора за съпричиняване на вредите от съда, отменил по предвидения процесуален ред постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.201 НК. Според практиката на ВКС отговорност за вреди по чл.2, т.2 от З. носи прокуратурата, която повдига и поддържа обвинението, но не и съдът като правораздавателен орган – р. по гр.д. №5076/08 г. на трето г.о. на ВКС.
Така не са налице основания за допускане на обжалване и по тази жалба.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по гр.д. №139/12 г. от 4.05.12 г. по жалбите на Б. Г. и на Прокуратура на РБ.
Оставя без уважение искането на Б. Г. за връщане на внесената за това производство държавна такса за размера над 5 до 30 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: