2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София,26.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 753/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „С. Ч.” /в ликвидация/ – [населено място], срещу решение № 92 от 06.04.2012 г., постановено по в. гр. д. № 106/2012 г. на Сливенски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 982 от 12.12.2011 г. по гр. д. № 1737/2011 г. на Сливенски районен съд, с което на основание чл.58 ЗК е отменено взетото от проведеното на 10.03.2011 г. общо събрание на Кооперация „С. Ч.” /в ликвидация/ решение за изключване на Т. Я. К. като член – кооператор и на ищеца са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 310 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон – чл.16 ЗК. К. излага доводи, че въззивният съд е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗК като е приел, че тя изисква в поканата за общо събрание да се вписват въпросите, които ще бъдат разглеждани от събранието. Позовава се и на незаконосъобразност на изводите в решението, че не е създадена предварително яснота относно индивидуалното нарушение, заради което ищецът е предложен за изключване заедно с други член – кооператори, и че не са доказани конкретни нарушения на закона и устава, наложили изключването.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение съдът е разрешил следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и попадат в основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : 1. Какво следва да се разбира под „вписване на въпросите” в поканата, които ще бъдат разглеждани на общото събрание на кооперацията по смисъла на чл.16, ал.1, изр.2 ЗК – дали въпросите, включени в дневния ред, следва да бъдат само изброени или всеки един от тях трябва да бъде поотделно конкретизиран; 2. В кой момент член – кооператорът, предложен за изключване, следва да бъде запознат с нарушенията, мотивирали управителния съвет да направи предложение за изключване; 3. Дали в решението за изключване следва да се посочат точните, съответстващи на нарушението, текстове от ЗК и Устава на кооперацията или е достатъчно същите да бъдат само конкретизирани, без да е посочен съответстващият на това нарушение текст от ЗК и Устава.
Ответникът по касация Т. Я. К. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Сливенски районен съд, с което е уважен предявеният от Т. Я. К. иск с правно основание чл.58 ЗК и е отменено решението от 10.03.2011 г. на общото събрание на Кооперация „С. Ч.” /в ликвидация/ за изключване на ищеца като член – кооператор, Сливенски окръжен съд е приел, че оспореното с иска решение подлежи на отмяна, тъй като е взето в нарушение на Закона за кооперациите. Въззивният съд е констатирал, че ищецът е уведомен за свиканото на 10.03.2011 г. извънредно общо събрание с писмена покана, в която като дневен ред е вписано разглеждането на предложение за изключване на поименно изброени член – кооператори на основание „нанесени щети на кооперацията и грубо нарушение на ЗК и Устава”, но без да са конкретизирани нарушенията, заради които самият той е предложен за изключване. Отсъствието на индивидуализация на нарушенията и на данни за качеството, в което те са извършени от ищеца – като член – кооператор или като член на орган на кооперацията, е преценено като несъответствие на поканата с императивната разпоредба на чл.16, ал.1 ЗК, опорочаващо законосъобразността на решението за изключване. Като порок на решението е квалифицирана и липсата на конкретизация в протокола на събранието относно действията и/или бездействията, с които ищецът е нарушил разпоредби от ЗК и от устава на кооперацията и заради които е предприето изключването му. Изложени са съображения, че формалното изброяване на нарушени норми на ЗК от страна на всичките петима предложени за изключване член – кооператори не позволява да се прецени дали поведението на отделния член – кооператор и в частност – на ищеца Т. К., противоречи на изброените норми и може да се квалифицира като виновно неизпълнение на произтичащи от закона задължения, пораждащи основание за изключване от кооперацията. Отмяната на решението е мотивирана и с извода, че ответната страна не е провела доказване ищецът да е осъществил някой от фактическите състави на изброените в протокола закононарушения – извършване на злоупотреби, причиняване на вреди на кооперацията и уронване на името й.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но не са единствено обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е уважил иска по чл.58 ЗК не само поради извода за липса на сдържаща се в поканата по чл.16 ЗК и в оспореното решение индивидуализация на конкретните нарушения на Закона за кооперациите и на устава на кооперацията, заради които ищецът е изключен като член – кооператор. Отмяната на решението за изключване е аргументирана и с преценката, че в хода на делото не са доказани конкретни действия или бездействия на ищеца, които могат да се квалифицират като нарушение на формално изброените в протокола от събранието разпоредби на ЗК. След като произнасянето по основателността на предявения иск не е обусловено единствено от отговора на поставените в изложението въпроси, а и от други съображения, изведени от анализа на доказателствата, касационното разглеждане на въпросите не би довело до друг изход на делото. При тези обстоятелства допускането на въззивното решение до касационен контрол се явява безпредметно, в каквато насока са и указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Освен по изложените причини, касационното обжалване не би могло да се допусне и поради ненадлежното заявяване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията в т.4 от цитираното тълкувателно решение, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато разрешеният с въззивното решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая касаторът се е позовал само на значението на въведените въпроси за точното прилагане на закона, без да твърди значимостта им за развитието на правото, което изключва техния принос за правоприлагането.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 06.04.2012 г., постановено по в. гр. д. № 106/2012 г. на Сливенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :