4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№198
София.03.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 4543/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на К. С. Ц., с ЕГН [ЕГН] и Р. Г. Ш. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник адвокат Ю. Д., срещу решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 28.08.2013 г. по гр.д. № 152/2012 г., с което е потвърдено решението на Районен съд – Дупница по гр.д. № 513/2011 г. в частта, с която е признато за установено, че те дължат на [фирма] следните суми: 15 000 лв. главница по договор за кредит № 287/2006 г.; 2 073.67 лв. лихва за периода от 06.12.2008 г. до 13.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2010 г. до окончателното заплащане и 957.95 лв. разноски по водене на делото, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 513/2011 г. по описа на РС-Дупница, както и в частта за присъдените разноски по гр.дело.
Касаторите поддържат, че атакуваното решение е неправилно, на основанията по чл.281 ГПК, с искане за неговата отмяна.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е обосновано с материалноправни въпроси, свързани с поръчителството, предсрочната изискуемост и отпадането на задълженията на поръчителя съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД. Поддържат се и допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената към жалбата задължителна практика на ВКС, както и на решения на първоинстанционни и въззивни съдилища.
Ответникът по касация – [фирма], с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник юрк. Г. К. оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд – Кюстендил е приел за доказано валидно възникнало поръчителство за двамата ответници по сключен договор за кредит между [фирма] и [фирма]. В тази насока са преценени писмените доказателства по спора – договор за кредит и два анекса, с които са предоговорени част от условията по кредита, вкл. и крайния срок за погасяването му, както и безспорно установеното от графологичната експертиза надлежно подписване от страна на двамата поръчители както на договора, така и на анексите към него.
За неоснователни са счетени доводите на ответниците за липса на договор за поръчителство, предвид надлежното подписване на договора след чл.27, в който поръчителите са поели задължения и отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнението на неговите задължения по кредита. Решаващият състав не е възприел твърденията за липса на надлежно съгласие от страна на поръчителите за сключване на договора, по съображения, че изискването на чл.138, ал.1, изр. последно от ЗЗД за действителността на договора за поръчителство е спазено, като е без значение дали съдържанието му е обективирано в договора за кредит, или в отделни договори между банката и поръчителите. След като поръчителите доброволно са положили подписите си върху договора и безусловно са поели задължението да отговарят за изпълнението на едно чуждо задължение – това на [фирма], то те са задължени солидарно с главния длъжник.
Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първата инстанция, като с оглед на процесуалната възможност по чл.272 ГПК е препратил към нейните мотиви.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане касационното разглеждане на делото.
Конкретно формулираният от касаторите правен въпрос – от кога започва да тече срокът по чл.147 ЗЗД, не попада в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос липсват формирани изрични изводи в обжалваното решение, макар и въззивният състав да е преценил пълното неизпълнение на задълженията на кредитополучателя в рамките на продължените срокове по кредитния договор/ изискуем на краен падеж – 06.12.2009 г./, както и сезирането на компетентния, да издаде заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, съд. Независимо от липсата на основната предпоставка за достъп до касационно разглеждане, не може да се приеме наличието и на поддържаното допълнително основание, а именно, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД е ясна, а предвиденият в нея преклузивен 6-месечен срок от падежа, в който кредиторът следва да предяви иск срещу длъжника за да не се погаси поръчителството, не поражда затруднения при правоприлагането, нито е налице основание за промяна на създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, на част от която се позовават и касаторите.
Обосноваването на началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД с предсрочната изискуемост по договора за кредит и доводите на касаторите относно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, изобщо не следва да се обсъждат, тъй като те се релевират за първи път в процеса, което е процесуално недопустимо. От друга страна тези доводи биха били и изцяло ирелевантни за спора предвид непозоваването от страна на банката – кредитор на предсрочна изискуемост, а на непогасен кредит на краен падеж. Това е видно както от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по приложеното заповедно производство, така и от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Останалите изтъкнати в жалбата доводи, с които са мотивирани поддържаните основания за допускане на обжалването, са относими към правилността на решението и е недопустимо да се преценяват в рамките на производството по селекция на касационните жалби/ т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 28.08.2013 г. по гр.д. № 152/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: