3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр. София, 16.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 803/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на Н. С. Н. от [населено място] и Яньо И. Х. от [населено място] срещу определение № 2120 от 07.11.2014 г. по ч. т. д. № 1231/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 08.05.2014 г. по т. д. № 145/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са върнати подадените от Н. С. Н. и Яньо И. Х. въззивни жалби срещу постановеното по делото решение поради невнасяне на държавна такса.
В частните касационни жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивните им жалби, без да съобрази допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения – частично уважаване на повторното им искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса и несъобщаване на разпореждането, с което срокът за внасяне на таксата е продължен с две седмици, вместо с поискания един месец.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които ще допринесат за развитието на правото в посока тълкуване на закона и създаване на съдебна практика. Като значими са формулирани следните въпроси : 1. Следва ли решаващият състав да съобщи на страната по надлежния ред – с изпращане на съобщение по реда на ГПК – за допуснато удължаване на процесуален срок, когато това удължаване е постановено в закрито заседание повторно и молбата е уважена частично; В този случай страната обективно е в невъзможност да узнае дали е уважено искането й в тази насока; 2. Представлява ли несъобщаването на допуснатото удължаване на процесуален срок съществено процесуално нарушение.
Ответникът по частната касационна жалба „Р. /България/” ЕАД – [населено място], изразява становище за неоснователност на исканията за допускане на касационно обжалване и на частните касационни жалби по съображения в писмен отговор от 21.11.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частните касационни жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Пловдивски окръжен съд, с което са върнати подадените от Н. С. Н. и Яньо И. Х. въззивни жалби вх. № 5280/21.02.2014 г. и вх. № 5282/21.02.2014 г. срещу решението по т. д. № 145/2013 г., Пловдивски апелативен съд е приел, че разпореждането е постановено при наличие на предпоставките по чл.262, ал.2, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателите не са внесли указаната от първоинстанционния съд държавна такса за въззивно обжалване в рамките на определения за това срок. Въззивният съд е констатирал, че по искане на жалбоподателите срокът за внасяне на таксата е продължен от първоинстанционния съд първоначално с един месец, а впоследствие с още две седмици, но до изтичане на продължения срок таксите не са внесени. Като неоснователни са преценени оплакванията на частните жалбоподатели за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради невръчване на съобщение за разпореждането, с което първоинстанционният съд е продължил повторно срока за внасяне на държавна такса с две седмици. Съдебният състав на Пловдивски апелативен съд е изложил съображения, че логическото тълкуване на разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК, обвързваща началото на продължения срок с момента на изтичане на първоначално определения срок налага извод, че актът на съда за продължаване на срока не подлежи на съобщаване. Посочил е също, че преценката на първоинстанционния съд за продължаване на срока с две седмици, вместо с поискания от жалбоподателите един месец, е по целесъобразност и не подлежи на инстанционен контрол.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно определение.
Поставеният в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос дали несъобщаването на допуснатото от съда удължаване на процесуален срок представлява съществено процесуално нарушение е от значение за правилността на обжалваното определение. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правилността на въззивния акт, обусловена от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК /какъвто характер имат съществените процесуални нарушения/, не е предмет на проверка в стадия на производството за допускане на касационно обжалване. Поради това касационно обжалване по посочения въпрос не може да бъде допуснато.
Другият въпрос в изложението – дали съдът следва да съобщи на страната акта, с който се произнася по искане за продължаване на срока за извършване на процесуално действие, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е осъществена бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса дали актът на съда за продължаване на срок за извършване на процесуално действие подлежи на съобщаване на страната, поискала продължаването, е формирана задължителна практика на ВКС. С постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения – напр. определение № 385/04.10.2010 г. по гр. д. № 374/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 193/11.04.2011 г. по ч. гр. д. № 103/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 408/28.05.2012 г. по ч. т. д. № 339/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че поради изрично установения в чл. 63, ал.2 ГПК начален момент, от който тече новоопределеният срок, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен; Новият срок започва да тече от изтичане на първоначалния и това означава, че страната сама е длъжна да следи за началото и за края на срока. При наличие на задължителна практика на ВКС по правния въпрос, обусловил изхода на делото, касационното обжалване не би могло да се допусне на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното определение е съобразено със задължителната практика, което изключва и възможността за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по частните касационни жалби не е претендирал разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2120 от 07.11.2014 г., постановено по ч. т. д. № 1231/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :