О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.198
София.15.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 133/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. П. от с. П., община Д., действащ като Е. с фирма „Р” срещу решение № 471 от 30.10.2008 г. по в.т.д. № 218/2008 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е оставено в сила решение № 98 от 30.06.2008 г. по гр.д. № 525/2008 г. на Районен съд – Добрич за уважаване на предявените от „С” О. , гр. Д. искове за сумите: 3 728.30 лв. – неплатена цена на доставено гориво по фактура № 0* от 31.01.2005 г., ведно със законната лихва от 29.02.2008 г. и за 1 493.87 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.01.2005 г. до 29.02.2008 г. и за присъждане на разноски по делото в размер на 541.64 лева.
Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на направения от съда извод за неотносимост на възраженията, основани на липсата на декларация за съответствие на горивото с изискванията за качество, каквато се изисква от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, както и на липсата на приемо-предавателна разписка. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно доколко при спор във връзка с доставка на течни горива трябва да се изследва дали е изготвена и представена декларация за съответствие за качеството на партидата и дали е изготвена експедиционна бележка и приемо-предавателна разписка.
Ответникът по касация – „С” О. , гр. Д. не е заявил становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд, въз основа на неоспорената, двустранно подписана данъчна фактура и заключението на икономическата експертиза за осчетоводяването на фактурата при ищеца и отразяването й в счетоводството на ответника като неплатено задължение към ищеца, е приел за доказано твърдяното неплащане на цената на полученото от Е. течно гориво. За ирелевантни към спора са счетени релевираните във въззивното производство възражения на ответника за липса на приемо-предавателни разписки и сертификат за качество.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос не е съществен за изхода на спора, тъй като предмет на делото са предявени обективно кумулативно съединени искове за реално изпълнение задължението на купувача за заплащане на цената на получената стока и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Въззивният съд, приемайки за доказано получаването на фактурираните течни горива от страна на купувача, е приложил точно материалния закон – чл.327, ал.1 ТЗ, който не се нуждае от тълкуване, а по приложението му е налице трайна и непротиворечива съдебна практика. Изискванията на цитираната и приложена по делото Наредба са относими към контрола на течните горива, осъществяван от Главна дирекция”Контрол на качеството на течните горива”, към принудителните административни мерки, както и към предвидената административно – наказателната отговорност на виновните лица, но не и към задълженията на купувача по търговската продажба за заплащане цената на получени стоки. Следователно, не е налице основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК, което обуславя извод за неоснователност на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 471 от 30.10.2008 г. по в.т.д. № 218/2008 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: