4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.199
София28.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 820/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя О. Д., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 7969/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-а състав, с което след отмяна на постановеното от Софийския районен съд, 62 състав решение по гр.д.№ 29141/2008 г. [фирма] е осъден да заплати на [фирма],[населено място], на основание чл.372, ал.1 ТЗ, сумата 9 387.78 лв. дължими по заявка-договор за международен превоз № 44/16.06.2008 г., ведно със законната лихва от 26.09.2008 г. до окончателното й плащане и сумата 257.92 лв. лихва за забава за периода от 24.07. до 26.09.2008 г., както и 2 796.35 лв. разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] насрещен иск за сумата 1 727.90 евро, а производството по делото по предявения от [фирма] срещу третото лице помагач – „А. ЮК” Л. обратен иск за сумата 6 527.50 евро е прекратено.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят първоначалните искове и да се уважи насрещната искова претенция. Направено е и евентуалното искане при отхвърляне на насрещния иск, за уважаване на обратния иск, с присъждане на разноските по делото. Поддържа се становище за успешно проведено оборване на презумпцията на чл.30, ал.1 от Конвенцията CMR, а именно, че щетите по товара са в по-голям размер от записаното в една от процесните товарителници, което неправилно не е отчетено от въззивния съд, а от друга страна се оспорва и становището на съда за недоказаност на размера на щетите съгласно чл.23 от Конвенцията. Според касатора е безспорно установено от данните по договора-заявка, че той е действал като същински спедитор и поради това е придобил качеството на товародател, което дава право от свое име да прави рекламации при повреди на товара и да търси обезщетение за вредите по товара.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда: допустимо ли е да бъде привлечено трето лице, съответно да бъде предявен срещу него обратен иск, при положение, че третото лице е юридическо лице със седалище в друга държава – членка на ЕС, но с адрес за търговска кореспонденция и в България. С оглед подробно изложените мотиви във връзка с поставения правен въпрос, включително и твърдението, че формираната досега съдебна практика по приложението на чл.219, ал.2 ГПК противоречи на чл.12 Д. и практиката на С., касаторът поддържа, че произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита се също така, че така поставеният правен въпрос би могъл да даде основа за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.629 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество решението е правилно. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Третите лица помагачи „А. ЮК” Л. и ЗД[фирма] не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че независимо от допуснатото от превозвача отклонение от указания специален температурен режим при превоза на пресните череши, в резултат на което са нанесени частични повреди на товара, ответникът дължи на ищеца заплащането на цялото навло, като вземането е станало изискуемо на 23.07.2008 г., съобразно уговореното в заявката. В тази връзка е отхвърлено възражението за прихващане по съображения, че по делото не е изяснено дали ответникът е сключил договорът за превоз в изпълнение на същински договор за спедиция, тъй като само тогава той може от свое име да прави рекламация при забава, липса или повреда и съответно да претендира свое вземане срещу превозвача и да иска прихващане с вземането на ищеца. Изложени са и допълнителни съображения във връзка с приложението на чл.37 от Конвенцията, посочен от ответника като основание за възникване на претендираното от него вземане общо в размер на 6 527.90 евро/предмет на възражението за прихващане и на насрещния иск/ Решаващият състав е счел, че тази норма е приложима единствено в хипотезата, при която е извършен превоз от множество превозвачи и само един от тях е изплатил обезщетение за повреда на превозвания товар. Според съда тази хипотеза не е налице, тъй като ответникът не е превозвач, още по-малко такъв, изплатил дължимото обезщетение за доказани вреди. Тези съображения са обусловили и извода за неоснователност на насрещната искова претенция за сумата 1 727.90 лв.
Съобразно приетата неоснователност на насрещния иск и поставеното от ответника вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на обратния иск срещу „А. ЮК” Л., въззивният съд е изразил становище за недопустимост на този иск. Съображенията за това са основани на разпоредбата на чл.219, ал.2 ГПК, забраняваща допускането на трети лица – помагачи, които нямат постоянен адрес в Р. или живеят в чужбина. След като седалището на третото лице помагач и ответник по обратния иск не е в България, то недопустимо е било конституирано в процеса и неговото участие е недопустимо. Като неоснователни са преценени доводите на ищеца по обратния иск за приложимост на чл.6, т.2 от Регламент 44/2001 г., по съображения, че той урежда възможността за предявяване на иск срещу лице, което вече е участник във висящото производство.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не следва да се допускане касационно обжалване на решението.
По отношение на уважените от въззивната инстанция първоначалните искове с правно основание чл.372 ТЗ и чл.86 ЗЗД и по отношение на отхвърления насрещния иск касаторът изобщо не е посочил материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за формиране решаващите изводи на съда. Непосочването на значимите за изхода на делото правни въпроси е достатъчно, за да обоснове недопускането на касационен контрол в посочените части на въззивното решение, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Процесуалноправният въпрос, който е формулиран в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, действително съответства изцяло на общото основание по ал.1 на чл.280 ГПК, както и на допълнителното изискване по т.3 – да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същевременно обаче този въпрос е значим единствено по отношение на предявения под условие обратен иск. Имайки предвид осъществената от ответника/ищец по обратния иск/ защита по същество срещу първоначалния иск – частично с възражение за прихващане и частично с насрещен иск, преюдициалността на правото на превозно възнаграждение, предмет на първоначалния иск, както и вида обективно съединяване на исковете, не би могло да се приеме, че е допустимо да се допусне до касация решението само по обратния иск.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-а състав, постановено на 11.05.2010 г. по гр.д.№ 7969/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: