4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 22.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1425/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 69 от 09.01.2013 г. по ч. гр. д. № 15/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Пазарджишки окръжен съд решение № 515 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 710/2011 г. в частта, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане като недопустим и е прекратено производството по делото по иска, предявен от [фирма], [населено място] срещу Г. Д. Г. от [населено място].
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради противоречие със закона, като излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав за недопустимост на предявения от него иск срещу ответника Г. Д. Г. с твърдението, че не е отчетена спецификата на конкретния случай, изразяваща се в това, че сключеното между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] споразумение от 12.04.2005 г. урежда твърде сложен комплекс от отношения между тези две дружества.
В частната касационна жалба като релевантен за допускането на касационния контрол е поставен въпросът: Може ли да бъде участник в процеса уговарящият /стипулантът/, с искане длъжникът да изпълни своето задължение към третото лице /бенефициер/ по договор с основание чл. 22 ЗЗД. Същият въпрос е доразвит в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в следния смисъл: Има ли активна легитимация за водене на съдебен процес лице, което е страна по сключен двустранен договор, в който се съдържа клауза, според която другата страна по договора се е задължила по отношение на трето лице, което не е страна по този договор, но чиито акции са предмет на договора, да го компенсира във всички случаи на предявени вземания срещу него /третото лице/, които не са били предварително обявени и записани в договора; Може ли страна по един сложен, специфичен ненаименован договор да иска от съда да осъди другата страна по договора да изпълни свое облигационно задължение, което задължение предвижда компенсиране на трето лице със статут на „свързано лице” по отношение и на двете страни по договора, при точно определени в договора условия.
Частният касатор твърди, че посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 604 от 22.07.2010 г. по т. д. № 27/2010 г. на І т. о.; решение № 518 от 25.07.2005 г. по т. д. № 825/2004 г. на ІІ т. о. и решение от 21.02.2007 г. по т. д. № 793/2006 г. на ІІ т. о., както и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – Г. Д. Г. от [населено място] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за неоснователност на частната касационна жалба. Подробни съображения за това, подкрепени с практика на ВКС, са изложени в писмен отговор от 20.02.2013 г.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното от Пазарджишки окръжен съд решение № 515 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 710/2011 г. в частта, с която е оставен без разглеждане като недопустим и е прекратено производството по делото по иска, предявен от [фирма], [населено място] срещу Г. Д. Г. от [населено място], въззивният съд е приел, че посоченият ищец не е активно легитимиран по този иск, тъй като той релевира в процеса не свои, а чужди права. Според решаващия състав, независимо, че [фирма] е страна по споразумението от 12.04.2005 г., доколкото със същото ответникът Г. Д. Г. е поел задължение не към него, а към кредитора на ищеца [фирма] – [фирма], то искането на [фирма] да бъде осъден ответника да плати на третото ползващо се лице – ищеца [фирма] – е недопустимо на основание чл. 26, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар да е значим за изхода на конкретното дело във връзка с иска на ищеца [фирма], поставеният въпрос не би могъл да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като по отношение на него не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. От една страна, доколкото основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено единствено чрез възпроизвеждане текста на нормата, без да са изложени аргументи в какво би се изразило значението на решаването на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за Върховен касационен съд изобщо не съществува задължение за обсъждане на същото. От друга страна, поради наличието на непротиворечива съдебна практика по въпроса за активната процесуална легитимация по иск, основан на договор в полза на трето лице /чл. 22 ЗЗД/, в т. ч. и посочена от самия частен касатор, а също и от ответника Г. Г., не може да се счете, че съществува необходимост от изрично произнасяне по този въпрос от касационната инстанция, т. е. че е доказано наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Неоснователно е и твърдението за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС. Доколкото представените от частния касатор актове – определение по чл. 288 ГПК и две решения, постановени по реда на отменения ГПК – нямат характер на задължителна съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се явява недоказано. От друга страна, решение № 169 от 21.02.2011 г. по т. д. № 27/2010 г. на І т. о., което е постановено по делото, допуснато до касационно обжалване с приложеното от частния касатор определение по чл. 288 ГПК, също не доказва това основание. В посоченото решение е прието, че не съществува пречка между свързани лица да бъдат уговаряни, вкл. и в полза на трето лице, условия, различни от обичайните, но че в конкретния случай сключеното между страните споразумение не разкрива белезите на правната фигура по чл. 22 ЗЗД. Що се отнася до приложените две решения на ВКС, представляващи казуална практика, същите не установяват противоречие в съдебната практика по поставения въпрос, т. е. не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /то не е изрично заявено, но в този смисъл би могло да бъде квалифицирано заявеното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Тези решения се явяват напълно неотносими към случая, тъй като касаят съвсем друг въпрос – дали приватизационният договор представлява договор в полза на трето лице /приватизираното дружество/.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 69 от 09.01.2013 г. по ч. гр. д. № 15/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: