Определение по т.д. №3129/14 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София,14.09.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3129/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от страна на пълномощника на М. [фирма]-гр. Велико Т. за изменение на определението постановено на 03.07. 2015 г. по настоящето дело на ВКС, ТК, Второ т.о. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ. Твърди, че съдът е отказал да присъди като разноски на ответника по касация сумата от 28 253,83 лева-платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС по настоящото дело по описа на ВКС.
Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК [фирма]-гр. Велико Т. изпраща писмен отговор, в който обосновава нейната неоснователност, евентуално прави възражение за прекомерност на размера на договореното възнаграждение за процесуално представителство, съгласно чл. 78 ал.5 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира,че молбата е подадена в законовия срок -29.03.2014 г. и обсъди доводите в нея, намира за установено следното:
В действителност при постановяване на определение по реда на чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване по жалба на [фирма]-гр. Велико Т. срещу решение №189 от 14.07.2014 г.на Великотърновски апелативен съд по т.д. №68/2014 г.., съставът на ВКС е отказал да присъди разноските направени от страна на молителя в настоящото производство като ответника по въззивната жалба , тъй като не са представени надлежни доказателства за извършено плащане-платежно нареждане или разписка, а представените списък на разноските и фактура не удостоверяват факта на самото плащане, като предпоставка за присъждането на сумата като реално направени съдебни разноски. В молбата по чл.248 ГПК страната се позовава на наличието на своевременно приложен, но погрешно комплектован към самата касационна жалба, вместо към отговора й, платежен документ/ платежно нареждане № 8764855 от 13.10.2014 г. на П. АД, изд. от М. Д-р С. Ч.”АД / за превод на сумата от 28 253,83 лева по сметка на адв.дружество „Ж. и Б.” –договорено адв. възнаграждение па ф-ра №92/29.09.2014 г., който документ в действителност е наличен по делото/ л.10 от преписката по делото на ВКС/ и удостоверява факта на самото плащане на така договореното възнаграждение. Ето защо молбата за изменение в частта за разноските се явява основателна. Липсва основание по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване размера на така дължимото адвокатско възнаграждение тъй като същото отговаря на минимума по чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1 за мин.размери на адв. възнаграждения в редакцията преди изм. в ДВ бр.28 от 28.03.2014 г.- 23 544,86 лева а остатъкът до пълния размер от 28 253,83 лева представлява начислен ДДС.
Водим от изложеното, състав на ВКС,ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определението постановено по реда на чл.288 ГПК на 03.07. 2015 г. по настоящето дело на ВКС, ТК, Второ т.о. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като
ОСЪЖДА [фирма]-гр. Велико Т. да заплати на М. [фирма]-гр. Велико Т. сумата от 28 253,83 лева –разноски в производството пред ВКС , представляваща договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.