О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
Гр. София, 03.04.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 29.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 548/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. БЪЛГАРИЯ АД [населено място], чрез пълномощника адв. В., против определение № 3763 от 10.11.2016 год. по в.ч.гр.д.№ 5148/16 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав. С определението се оставя без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател против определение от 19.09.2016 г. по гр.д.№ 17917/2011 г. по описа на СГС, ГО, І-5 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.214 ГПК за преминаване от установителен към осъдителен иск относно част от вземането.
В частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение, като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, за което се излагат подробни аргументи.
Против частната жалба е депозиран писмен отговор от отв. В. Н. В., с който се оспорва основателността й.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
С първоинстанционното определение съставът на Софийски градски съд е отказал да уважи молба на ищеца Ю. БЪЛГАРИЯ АД с правно основание чл.214 ал.1 ГПК, съдържаща искане за изменение на предявения иск по чл.422 ГПК в следния смисъл: Ищецът поддържа исковата си молба за установяване на част от вземането по заповедта за изпълнение от 4 157.33 лв., представляваща сумата от падежиралите неплатени месечни вноски по процесния договор за кредит към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. За остатъка от задължението на ответниците в общ размер на 180 877.17 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея за периода от 30.03.2011 г. до окончателното й изплащане, преминава към осъдителен иск по чл.430 ТЗ.
Сезиран с частна жалба против това определение, съставът на въззивния съд е намерил, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, в която изчерпателно са изброени подлежащите на обжалване определения. Посочил е, че с определението не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, като в този смисъл е изложил подробни съображения, нито законът го определя изрично като обжалваемо. Приел е, че правилността му може да бъде предмет на инстанционна проверка при обжалване на самото решение, когато се преценява дали съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало. Съдът се е позовал и на незадължителна практика на ВКС, формирана с определение по ч. гр. д. № 695/2011 г., ІІІ ГО, по аналогичен казус.
Определението следва да бъде потвърдено.
Законосъобразни са изводите в него, че подлежащите на обжалване определения са изброени изчерпателно в чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК /преграждащите развитието на делото и изрично посочените в закона/, както и че обжалваното определение на СГС не попада в нито една от горните категории. Текстът на чл.214 ГПК не предвижда възможност за обжалване на определенията във връзка с изменението на иска, а по тълкувателен път /с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 09.12.2013 г./ такава обжалваемост се извежда по аргумент от чл.274 ал.1 т.1 ГПК само за определението, с което не се допуска увеличение на иска. Правилни са и съображенията на въззивния съд, че мотивите на същото тълкувателно решение не могат да се приложат по аналогия към настоящия казус, с оглед възможността осъдителният иск да бъде предявен самостоятелно при позоваване на други /респективно нови/ обстоятелства, по аргумент от мотивите на т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Проверката за законосъобразност в случая може да се извърши само косвено – чрез обжалване на решението, постановено по делото.
Т.к. частната жалба е насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, тя правилно е оставена без разглеждане, като недопустима.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1886/03.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 1168/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.