О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4389 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 20.06.2008 година по гр.д. № 2189/2007 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 28.05.2007 г. по гр.д. № 7676/2007 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от И. Р. С. от гр. С. против „К” КД, гр. С. за признаване на незаконно на уволнение, извършено със заповед № 59 от 07.02.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 6600 лева. В решението е прието, че ищецът И. Р. С. е работел на длъжност „асистент снабдяване” при ответника „К” КД, гр. С. в изпълнение на трудов договор от 24.02.2005 г., прекратен от работодателя със заповед № 59 от 07.02.2007 година на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1 т. 4 КТ. Трудовото правоотношение е било прекратено с мотивирана писмена заповед след писмен отказ на служителя от 26.01.2007 г. да даде обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя. Прието е, че извършването на дисциплинарната простъпка е доказано – проведени без знанието и съгласието на работодателя преговори през м. януари 2007 година с търговския директор на магазин „Л” за закупуване на кухненско обзавеждане за десет броя кухни за нуждите на „К” КД, за което служителят не е бил упълномощен, което е било извършено с цел да разреши благоприятно рекламация на лична покупка от магазин „Л”, както и че уволнението е извършено при спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 вр. с ал. 3 КТ; чл. 195, ал.1 КТ и чл. 189 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. Р. С.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съществените материалноправни въпроси за приложението на чл. 190, ал.1, т. 4 КТ, чл. 193, ал.1 КТ, чл. 195, ал.1 КТ и чл. 189 КТ са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с решение № 119 от 09.02.2000 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; решение № 130 от 21.04.1997 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; решение № 700 от 10.08.1999 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; решение № 148 от 17.02.2000 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; решение № 364 от 05.04.2007 г. по гр.д. № 1345/2004 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; решение № 1* от 03.10.2005 г. по гр.д. № 974/2003 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение и решение № 729 от 27.07.2004 г. по гр.д. № 192/2002 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Ответникът по касационната жалба на „К” КД счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението по гр.д. 2189/2007 г. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика, израз на която са приложените към касационната жалба решения на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 193, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ, намерила отражение и в посочените решения № 364 от 05.04.2007 г. по гр.д. № 1345/2004 г.; № 729 от 27.07.2004 г. по гр.д. № 192/2002 г.; № 400 от 22.06.1998 г. № 130 от 21.04.1997 г. по гр.д. № 142/1997 г. ; № 360 от 11.06.1998 г. № 119 от 09.02.2000 г.; № 700 от 10.08.1999 г.; № 1* от 10.12.1999 г. по гр.д. № 408/1899 г.; № 306 от 25.06.1998 г.; № 448 от 30.06.1998 г. по гр.д. № 848/1997 г.; № 148 от 17.02.2000 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в обжалваното въззивно решение е прието, че дисциплинарното нарушение следва да е посочено в заповедта за уволнение с всички индивидуализиращи го белези; че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага – реквизити, съдържащи се в заповед № 59 от 07.02.2007 година, с която е извършено процесното дисциплинарно уволнение, както и че законността на уволнението е обусловена от изпълнение на задължението за приемане на обяснения на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание; че при неизпълнението на това задължение дисциплинарното наказание се отменя без да се разглежда спора по същество, освен в случаите, когато обясненията на служителя не са били изслушани по негова вина, при която последна хипотеза е наложено наказанието със заповед № 59/2007 година – след писмен отказ на служителя от 26.01.2007 г. да даде обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение.
В съответствие с установената трайна практика на съдилищата са и изводите на съда по приложението на чл. 190, ал.1, т.4 КТ и чл. 189 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя е всяко действие на служителя, извършено в разрез с дължимото отношение на добросъвестност и доверие между работодател и работник; всяко действие, изразяващо се в използването на оказаното от работодателя доверие за извличане на облага лично или за трето лице, от какъвто аспект са ценени действията на уволнения служител И. Р. С., а при определяне на дисциплинарното наказание са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършеното и поведението на уволнения служител – решения № 1* от 03.10.2005 г. по гр.д. № 974/2003 г. и № 364 от 05.04.2007 г. по гр.д. № 1345/2004 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 600 лева – възнаграждение, изплатено на адвокат В от Адвокатска колегия гр. М. по договор за правна защита и съдействие от 17.10.2008 г.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2008 година по гр.д. № 2189/2007 година на Софийски градски съд, ІІ „Б“ въззивен състав.
ОСЪЖДА И. Р. С. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Л”, бл. 018,вх. „б”, ап. четвърти да заплати „К” КД, гр. С., ул. „К” № 1 сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ