4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 11.01.2012 година
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на седми декември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАТЕЙСКА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ дело № 43/2012 година.
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по спор за подсъдност между Районен съд – [населено място] и Административен съд – [населено място] относно компетентния съд, който да разгледа жалба, вх. № 1392/28.08.2012 г. по описа на Административен съд – [населено място], подадена от К. С. Д. и С. С. В. и оспорване на Областния управител на Област Б., обективирано в заповед № ОА – АК – 489/11.09.2012 г. против решение № 266 от протокол № 9/25.07.2012 г., ведно с потвърдително решение № 285 от протокол № 10/22.08.2012 г. на Общински съвет, [населено място].
С определение № 1288 от 27.09.2012 г. по административно дело № 588/2012 г. Административен съд – [населено място] е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – [населено място], като е приел, че решенията, взети на основание § 27, ал. 2, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗИД на ЗСПЗЗ/, каквито според съда са оспорените актове подлежат на съдебен контрол по реда на § 19, ал. 1, изр. 1 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс /ЗИД на АПК/.
С определение № 3215 от 08.11.2012 г. по гр. дело № 1393/2012 г. Софийски районен съд е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за определяне на компетентния съд. Съдът е отразил в мотивите на определението изводите си за това, че оспореното решение на общинския съвет не е индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като представлява волеизявление на административен орган, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт от общинска служба по земеделие относно обезщетяване на собственици на невъзстановен имот с отделен имот от общински поземлен фонд.
П. състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа жалбата на К. С. Д. и С. С. В., съединена с оспорването на Областния управител на Област Б. против решение № 266 от протокол № 9/25.07.2012 г. на Общински съвет, [населено място] за отказ да се предостави на Общинска служба „Земеделие” – [населено място] за възстановяване собственост на наследниците на К. Д. Р. имот № 65334.102.764, в землището на [населено място], в местност „Бански път” е Административен съд – [населено място]. Съображенията са следните:
Обжалваното решение на Общински съвет, [населено място] е издадено на основание § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Цитираната норма съдържа регламент, съгласно който общинският съвет предоставя земи от общински поземлен фонд по искане на общинска служба по земеделие, когато същата служба е признала правото на възстановяване на земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници. От уредбата на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ се установява, че решението на общинския съвет е елемент от производство по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, тъй като решението на общинска служба по земеделие по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост , придружено със скица на имота се предпоставя от решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Решението на общинска служба по земеделие по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ не само завършва процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, но има и конститутивен характер, защото разрешава въпроса за възстановяване правото на собственост, поради което е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 АПК. Предхождащото решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ следва да се определи като част от производството по издаване на акта на общинската служба по земеделие /арг. чл. 21, ал. 5 АПК/. Поради това този акт не попада в приложното поле на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39/2011 г./, регламентиращ компетентност на районния съд.
Друго съображение в допълнение на изложените мотиви е това, че жалбата на К. С. Д. и С. С. В. е съединена за разглеждане в едно производство с оспорването на Областният управител на Област – Б. на същото решение на Общински съвет – С., а компетентен да разгледа оспорването на Областният управител на Област – Б. е административния съд съгласно чл. 45 ЗМСМА. Този ред е специален, съобразен с чл. 143, ал. 3 във вр. чл. 140 от Конституцията на Република България във връзка с правомощията на областния управител за защита на законноста при използване на общинската собственост, включваща и общинския поземлен фонд. Редът по чл. 45 ЗМСМА не се дерогира от реда за обжалване на индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ.
По изложените съображения петчленният състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на К. С. Д. и С. С. В., съединена с оспорването на Областния управител на Област Б. против решение № 266 от протокол № 9/25.07.2012 г. на Общински съвет, [населено място] за отказ да се предостави на Общинска служба „Земеделие” – [населено място] за възстановяване собственост на наследниците на К. Д. Р. имот № 65334.102.764, в землището на [населено място], в местност „Бански път”, е Административен съд – [населено място].
Изпраща делото за разглеждане от Административен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: