О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2
гр.София, 03.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 582/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. А. К., Д. И. М., Ц. И. В., В. Н. С., Д. Н. П. и К. И. К. са подали касационна жалба вх.№ 1408 от 03.02.2011 год. срещу въззивното решение № 174 от 22.12.2010 год. по в.гр.дело № 389/2010 год. на Бургаския окръжен съд, трети състав в частта, с която е потвърдено решение № 1257 от 28.09.2006 год. по гр.дело № 2026/2003 год. на Бургаския районен съд за отхвърляне на исковете, предявени от касаторите срещу [фирма], [фирма] и [фирма] за собственост на недвижим имот с площ * кв.м., представляващ част от бивш имот пл.№ * по кадастралния план на землище Б. от 1946-47 год. и попадащ в промишлена зона „С.”-Б., по сега действащия кадастрален план на града, от който * кв.м. попадат в имот, записан в собственост на [фирма], * кв.м.-в имот пл.№ *, записан на [фирма]; * кв.м.-в имоти пл.№№ *, * и * по сега действащия кадастрален план на ПЗ”С.”, записани на [фирма]-Б. и * кв.м., попадащи в имот пл.№ *, записан на [фирма]-Б. и който имот не е отразен в сега действащия кадастрален план на ПЗ”С.”-Б., одобрен през 1992 год., вследствие на което сега действащият план съдържа съществена непълнота, изразяваща се в неотразяване на собствения на ищците/сега касатори/ недвижим имот в граници и в размер от * кв.м.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС по въпроса за конкуренцията на права, произтичащи от различни о снования – ЗСПЗЗ и съотв. ЗППДОбП и З., с позоваване на решение № 269 от 29.10.2007 год. по гр.дело № 1010/2006 год. на V г.о., решение № 956 от 29.01.2009 год. по гр.дело № 2079/2008 год. ІІІ г.о. и определение № 212 от 04.03.2010 год. по гр.дело № 1339/2009 год. ІІ г.о.; б/ значение на поставения по-горе въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото; в/липса на практика на съдилищата относно характера на установителния иск по „спора за материално право”, възникнал в рамките на висящо административно производство по чл.32, ал.1, т.2 З./отм./-образувана преписка по заявление за попълване на кадастрален план, с оглед специфичните изисквания при възстановяване на собственост на земеделски земи, включени в урбанизирани територии след образуването на ТКЗС.
Касационна жалба вх.№ 2383 от 22.02.2011 год. е подадена от [фирма]-гр.Б. срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 1257 от 28.09.2006 год. по гр.дело № 2026/2003 год. на Бургаския районен съд, с което е прието за установено, че ищците по иска за собственост не са наследници на С. В. Д., починал на 31.03.1954 год.
Поддържат се оплаквания за наличие на пороци по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи въпроса: налице ли е правен интерес за ответника да предяви отрицателен установителен иск за липса на наследствено правоприемство, след като ищците обосновават исковата си претенция за собственост в рамките на същото производство, именно на основание наследствено правоприемство.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че процедурата по възстановяване на собствеността върху описания в диспозитива на решението земеделски имот е приключена с решенията на ПК-Б. и ОСЗГ-Б. със скици към тях, както и с решение № 882 от 08.11.2002 год. по гр.дело № 403/2002 год. на Бургаския районен съд, при постановяване на които административният орган е преценявал и данните относно нанасянето или не на имотите в кадастралния план. С оглед на това, че ответниците не са дали съгласие за нанасяне на имота в кадастралния план и оспорват проведената процедура по земеделската реституция, прието е, че не е налице хипотезата на чл.32, ал.1, т.2 З./отм./, защото страните явно спорят по собствеността върху възстановения имот към настоящия момент, а не дали към момента на съставяне на кадастралния план е била допусната грешка.
Прието е,че възстановеният с решение № 9847 от 05.02.2002 год. на ПК-Б. имот от 8.7 дка попада в терен, предоставен на [фирма]-гр.Б. /което дружество е правоприемник на Д.”Търговия на едро”/ и законосъобразно е бил включен в капитала на дружеството. По отношение на терена на [фирма] и [фирма], е прието,че първоначално е бил отреден за Д.”С.”, като * дка нива, собственост на ТКЗС”Хр.Б.”-Б., са били оценени и процедурата по отчуждаването-приключена. Установено е, че по инвентаризационния опис на основните средства към 01.01.1993 год. и 01.01.1995 год., на [фирма] се води земя от * дка на съответна стойност, заплатена през 1997 год., като въззивният съд е приел, че същият терен законосъобразно е бил включен в активите на дружеството. По отношение на [фирма] е прието, че по инвентарната книга на дълготрайните активи на [фирма] към 1997 год. по сметка 201-земи се води дворно място със съответна площ и стойност, а от извадката от правния анализ на дружеството е видно, че е заведен терен от * кв.м.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на установителния иск за собственост, въззивният съд е приел, че след като към датата на постановяване на решение № 9847 от 05.02.2002 год. по преписка вх.№ 13057/2001 год. на ПК-Б. е действал § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП/отм./, а към датата на постановяване на решение № 9851 от 31.01.2003 год. по преписка вх.№ 13057/2001 год. на ОСЗГ-Б. в сила е бил вече З./ДВ, бр.28 от 19.03.2002 год./, ищците не са имали право на възстановяване на земя в съществуващи или възстановими стари реални граници, а единствено на обезщетение /§ 11, ал.1 и 2 ПР на З./, поради което не могат валидно да противопоставят права на ответните три дружества, защото реституцията на имота противоречи на императивните норми на двата цитирани закона.
В. съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен инцидентният установителен иск, предявен от [фирма]-Б., че ищците по иска за собственост не са наследници на С. В. Д., починал на 31.03.1954 год., като е приел, че подобен иск е недопустим, защото установяването на факта, че едно лице не е наследник на друго не е сред изчерпателно посочените от законодателя факти, които подлежат на установяване по съдебен ред.
По допустимостта на касационното обжалване на двете жалби, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. прие следното:
По жалбата на С. А. К., Д. И. М., Ц. И. В., В. Н. С., Д. Н. П. и К. И. К.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
С решение № 205 от 08.07.2010 год. по гр.дело № 4543/2008 год. на Върховния касационен съд, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е дадено принципно разрешение на въпроса за приложението на § 6, ал.6 ЗППДОбП/отм./ при наличие на административна процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ или за обезщетяване по З. с реална собственост, която процедура е била висяща към момента на приватизационната сделка. Посочено е, че колизията на двете групи права-тези на правоимащите по ЗСПЗЗ и тези, които произтичат от приватизационната сделка е разрешена с § 6, ал.6 /нов, ДВ, бр.39/1998 год./ на ЗППДОбП/отм./, сега § 11 от ДР на З.. Според решението, имащо характер на задължителна за съдилищата практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че при открита процедура за приватизация, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал.6 от ЗППДОбП/отм./ или § 11 от ДР на З.. Според решението, разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Посочено е още и че разпоредбата регламентира още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните земи. Според решението, решението на поземлената комисия/ОСЗГ/ не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка.
Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на установителния иск за собственост е в съответствие с разрешенията, дадени в решение № 205 от 08.07.2010 год. по гр.дело № 4543/2008 год. на ВКС, І г.о.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Определение № 212 от 04.03.2010 год. по гр.дело № 1339/2009 год. на ВКС, І г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК и не попада сред съдебните актове по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото с него не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се извършва само селекция на касационните жалби съобразно установени в процесуалния закон критерии.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Съгласно т.1 от тълкувателното решение, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, ВКС трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
С оглед на изложеното, не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на решение № 956 от 29.01.2009 год. по гр.дело № 2079/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о., както и на решение № 269 от 29.10.2007 год. по гр.дело № 1010/2006 год. на ВКС, V г.о. в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Двете решения третират приложението на чл.17а ЗППДОбП/отм./ в производства, образувани по искове за собственост, предявени от лица, на които е реституирана земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ срещу търговски дружества, като и в двата случая е било прието, че ответниците не са придобили собствеността. Основанията за такъв извод са били съответно: в първия случай – не било доказано земята да е включена като непарична вноска в капитала на дружеството /липсвала индивидуализация на апортната вноска по местонахождение и граници/, както и липсвала възможност за включване в баланса на предприятията на кооперирана, подлежаща на реституция земя, предвид § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОбП /в сила от 15.12.1995 год./ ДВ, бр.109/1995 год., а така също и че приватизацията на държавното предприятие била извършена чрез продажба на акции, а не на обособени обекти, а във втория случай – тъй като част от терена не била усвоена-останала незастроена.
От мотивите на въззивното решение обаче не е видно окръжният съд да е достигнал до решаващия извод за неоснователност на претенцията за собственост въз основа на приложение на материалноправна норма, чието тълкуване да е противоположно на възприетите разрешения с решения № 956 от 29.01.2009 год. по гр.дело № 2079/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. и № 269 от 29.10.2007 год. по гр.дело № 1010/2006 год. на ВКС, V г.о. В раздел І от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК най-напред не е формулиран конкретен материалноправен въпрос, нуждаещ се от тълкуване по реда на чл.290 ГПК, а са възпроизведени оплакванията в касационната жалба, свързани с: липса на реално усвояване на обособени части за нуждите на отреждането по кадастралния и регулационния план; приватизация на трите дружества чрез продажба поетапно на пакет поименни акции, а не на обособени обекти със застроената и прилежаща към тях земя и окончателно приключване на приватизацията след постановяване на решенията на ПК/ОСЗГ/. Касае се за твърдения на неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поради липсата на противоречие на въззивното решение с цитираните решения на ВКС по приложението на чл.17а ЗППДОбП/отм./, разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК би следвало да бъде обосновано с материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Както се посочи, такъв материалноправен въпрос изложението не съдържа.
Що се касае до процесуалноправния въпрос по раздел ІІ от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дали се касае за положителен или отрицателен установителен иск, характеризиран като „спор за материално право” по смисъла на чл.32, ал.1, т.2 З./отм./, респ. по чл.53, ал.2 З., не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. След като е несъмнено, че се касае за установителен иск за собственост, видът на претенцията /положителен или отрицателен иск/ ще зависи от това дали спорът за принадлежността на правото на собственост е възникнал по повод направено искане за нанасяне на имота в кадастралния план при данни за непълнота на същия или допусната в него грешка. Правен интерес от отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на лице, чийто имот вече е нанесен в плана, и което поради тази причина оспорва искането на ищеца за нанасяне на спорния имот в кадастралния план на спорния имот, няма да бъде налице /срвн., решение № 329 от 24.11.2011 год. по гр.дело № 1439/2010 год. на ВКС, ІІ г.о./. В цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК е посочено още и че и при предявен отрицателен установителен иск не се обръща доказателствената тежест – ищецът следва да докаже субективното си право, за което твърди, че е нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на ответника.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищците/сега касатори/ по иска за собственост.
По жалбата на [фирма]
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа единствено формулиран процесуалноправен въпрос, а именно: налице ли е правен интерес за ответника да предяви отрицателен установителен иск за липса на наследствено правоприемство, след като ищците обосновават претенцията си за собственост в рамките на същото производство, именно на основание наследствено правоприемство. К. не се позовава на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а представените преписи от съдебни актове, касаят хипотези на предявени инцидентни установителни искове, които обаче не са сходни с тази по настоящия казус, поради което не би могло да се приеме наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая, от ответник по иска за собственост е поискано да разреши възникнал гражданскоправен спор, като отрече претендираното от ищците наследствено правоотношение, и в частност – качеството им на наследници на С. В. Д.. След качеството на наследник се основава на закона или на извършено завещание, доказването, че не е налице наследствено правоотношение трябва да се основава на липсата на съответния правнорелевантен факт, от който възниква правото на наследяване. А щом наследяването по закон следва от произхода, то и липсата на наследствено правоотношение в крайна сметка ще се дължи на липса на биологична връзка с наследодателя. Качеството наследник би могло да бъде отречено с влязло в сила решение въз основа на успешно проведен иск за оспорване на произход от легитимираните съгласно Семейния кодекс ограничен кръг лица и в рамките на предвидените преклузивни срокове. Да установяват липса на наследствено правоотношение обаче могат да бъдат заинтересувани и трети лица, които са обвързани от ограничителния режим на Семейния кодекс и не са легитимирани да предявяват искове за опровергаване на установен произход. Макар и да са подчинени на принципа за всеобщата важимост на установения произход, такива лица не са безусловно лишени от възможността да искат да бъде отречено качеството наследник на определено лице, като оспорят истинността на съответния акт за гражданско състояние, от което последното черпи наследствените си права. Така, по силата на чл.281 ГПК/отм./, сега чл.343 ГПК, в първата фаза на делбеното производство могат да се разглеждат т.н. „оспорвания на произхождение”/сега на произход/. Д. съд може да разгледа възражение за нищожност на осиновяване или за унищожаемост на завещание и ако го намери за основателно да отрече на участник в делбата качеството му на наследник на определено лице. Решението на делбения съд няма сила на пресъдено нещо досежно произхода на това лице поради липсата на родова компетентност да се произнася по исковете за оспорване на произход /чл.80, ал.1, б.”б” и чл.271, ал.1 ГПК, отм./, сега чл.104, т.1 и чл.331 ГПК. Със сила на пресъдено нещо между участниците в процеса обаче ще бъде отречено съществуването на наследственото правоотношение между това лице и наследодателя. Обстоятелството, че споровете във връзка с качеството на наследник или относно обема на наследствените права могат да бъдат предмет на иск за делба или на друг иск, основан на наследствено правоприемство, не изключва правния интерес от предявяване на положителен или отрицателен установителен иск от заинтересувания наследник, ако той е възпрепятстван да упражни оспорените му изцяло или отчасти от ответника наследствени права. Всичко това, дава основание да се приеме, че за конкретния казус не е допустимо предявяването на инцидентен отрицателен установителен иск от ответното дружество/сега касатор/, че ищците по претенцията за собственост нямат качеството на наследници по закон на С. В. Д.. В това производство ответникът може да се брани чрез възражения, но не и чрез инцидентен отрицателен установителен иск за липса на наследствено правоприемство, на което ищците основават претенцията си за собственост.
В обобщение, липсва предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция.
В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и по двете жалби, като с оглед на това, направените в производството по чл.288 ГПК разноски остават за сметка на страните.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 22.12.2010 год. по в.гр.дело № 389/2010 год. на Бургаския окръжен съд, трети състав, по касационна жалба вх.№ 1408 от 03.02.2011 год. на С. А. К., Д. И. М., Ц. И. В., В. Н. С., Д. Н. П. и К. И. К., както и по касационна жалба вх.№ 2383 от 22.02.2011 год. на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/