3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С., 05,01,2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 234 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Й. Л. срещу Решение № 1608 от 11.11.2010 год. по гр.д.№ 2523/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено Решение № 2555 от 26.07.2010 год. по гр.д.№ 8121/2009 год. на Пловдивския районен съд и е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу А. Л. за съществуване на задължение в размер на 16657 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане, за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Конкретни значими правни въпроси не са формулирани, но общата теза, която се подържа в изложението е, че задължителната и константната практика сочат, че когато менителничният ефект има обезпечителна функция, трябва да бъде изследвано и каузалното правоотношение. Приложени са, Решение № 219 по т.д.№ 752/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на ГПК-1952 год.; Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и Решение № 528 от 05.07.2006 год. по т.д.№ 237/2006 год. на ВКС-ТК, постановено по реда на отменения ГПК.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 16657 лв. за което А. Л. е издал запис на заповед. Във възражението по чл.414 ГПК, а и в рамките на исковото производство, Л. е подържал тезата, че записът на заповед е издаден при порок на волята – упражнена сила и заплашване върху него в качеството му на крупие в казино, собственост на [фирма]. Обстоятелството, че абстрактната сделка има характер на обезпечителна по отношение на имуществени вреди, нанесени на казиното в резултат на дейността на Л. не се оспорва от дружеството. Твърдението е, че като крупие ответникът-касатор не е отчел посочената сума, като в обяснението си пред управителя на казиното е заявил, че я е проиграл и е изразил готовност да се издължи, подписвайки запис на заповед.
За да отмени първоинстанционното решение с което искът е бил отхвърлен, съставът на ПдОС е приел, че наличието на каузално правоотношение е безспорно, менителничният ефект – редовен от външна страна и, че Л. ще следва да докаже твърдението си за наличието на сила и заплаха, под въздействие на които е издал записа на заповед. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че твърденията на ответника са недоказани.
Становището на настоящия съдебен състав, че е не налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат. Съставът на ПдОС не е ограничил преценката си по основателността на иска само досежно реквизитите на записа на заповед, а е изследвал и каузалното правоотношение, приемайки че събраните доказателства по отношение на него са допустими и относими. Дали изводите му са правилни или не е въпрос по съществото на спора – чл.281 т.3 ГПК, но основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол липсва.
С представянето на отговора по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация е представил и редовно адв.пълномощно, установяващо заплатен хонорар в размер на 390 лв. Нито в отговора, нито в друг документ, обаче, се съдържа искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което е недопустимо те да бъдат присъдени служебно.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1608 от 11.11.2010 год. по гр.д.№ 2523/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.