5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 04.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 347/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1343 от 24.11.2011 г., постановено по в. т. д. № 1160/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 1160 от 23.03.2011 г. по гр. д. № 20229/2010 г. на Варненски районен съд е признато за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че [фирма] не дължи сумата 23 317.08 лв., представляваща стойност на електрическа енергия, начислена съгласно справка № 12558/17.11.2010 г. за корекция при неточно измерване на електрическа енергия за периода 18.02.2010 г. – 05.08.2010 г. на потребител с клиентски № [ЕГН] и абонатен № 05341042, и дебитно известие № [ЕГН]/25.11.2010 г., като са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК на ищеца [фирма] в размер на 6 399.02 лв.
В касационната жалба се излагат подробни доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до неправилност на обжалваното решение. К. моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения срещу него отрицателен установителен иск, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроса за наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извършва последваща промяна в сметките на потребителите при установен нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско измерване. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с необходимостта от промяна на създадената от Върховния касационен съд, но неправилна според касатора, съдебна практика по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.98б от Закона за енергетиката.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил отговор и от [фирма] – [населено място], който изразява становище, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на релевираното от [фирма] основание.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи предявения от [фирма] против [фирма] и [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 23 317.08 лв., начислена като коригирана стойност на доставена в периода 18.02.2010 г. – 05.08.2010 г. на обект на ищеца електрическа енергия, Варненски окръжен съд е приел, че не съществува предвидено в закона правно основание за ответника – доставчик на електрическа енергия да извършва едностранна корекция на сметката на потребителя за доставена през изминал период електрическа енергия. Позовавайки се на формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, въззивният съд е мотивирал становище, че обективният факт на нерегламентирана намеса в средството за търговско измерване, установен със съставен от служители на [фирма] констативен протокол, сам по себе си не поражда право за доставчика да коригира параметрите на доставената и подлежаща на заплащане електрическа енергия, след като в хода на делото доставчикът не е ангажирала доказателства за виновни действия или бездействия на потребителя като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Като допълнителен аргумент за основателност на иска е визирана нищожността на клаузата на клаузата на чл.38 от одобрените от ДКЕВР Общи условия към договора за продажба на електрическа енергия, с която ответниците са обосновали правомерността на извършената корекция. Въззивният съдебен състав е мотивирал нищожността на посочената клауза с неравноправния й характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 З. и с разпоредбите на чл.146, ал.1 З. във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, като е препратил към дадените в тази насока разрешения в решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е единствено обуславящ за неговия изход. Въззивният съд е уважил предявения срещу касатора отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК не само поради отричане на законово призната възможност за доставчика на електрическа енергия да извършва последваща едностранна корекция на сметките на потребителите за ползвана електроенергия. Уважаването на иска е резултат и от произтичащия от преценката на доказателствата извод, че ответникът – доставчик не е доказал виновно поведение на потребителя, намиращо се в причинна връзка с констатираната по реда на общите условия нерегламентирана намеса в средството за търговско измерване като предпоставка за носене на договорна отговорност по правилото на чл.82 ЗЗД, както и от извода за нищожност на клаузата на чл.38 от Общите условия към договора за продажба на електрическа енергия, послужила като основание за извършване на корекцията. Макар и свързани със законосъобразността на проведената от доставчика корекционна процедура, посочените изводи имат самостоятелно значение за произнасянето по предмета на спора. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на въведения с изложението правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като неговото разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
Неоснователни са доводите на касатора за наличие на допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На поставения правен въпрос е даден отговор в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС, Търговска колегия, които формират задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с които обжалваното решение е съобразено – напр. решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. /цитирано от въззивния съд/, решение № 57/28.05.2012 г. по т. д. № 436/2011 г. и др. В посочените решения е обосновано становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишено от законово основание; Коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност; Доставчикът на електроенергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с клаузи в приети от самия него общи условия, които поради неравноправния си характер са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Наличието на задължителна практика по значимия за конкретното дело правен въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият съдебен състав възприема и поддържа тази практика, а обстоятелството, че касаторът я счита за неправилна, не налага тя да бъде променяна в желаната от него насока. Нелогичен е аргументът на касатора за явно противоречие на създадената от Търговска колегия на ВКС практика с практиката на Гражданска колегия на ВКС по отношение на правоприлагането в случай на празнота в правото. Създадената от Търговска колегия на ВКС задължителна практика се базира на съществуващата законодателна уредба на правоотношенията, свързани с доставката и потреблението на електрическа енергия. Отричането на правото на последваща корекция в сметките на потребителите за вече доставена и начислена електроенергия е последица от отсъствието на призната по законодателен път възможност за извършване на такава корекция, а не от празнота в закона или в правото, пораждаща необходимост от правоприлагане по аналогия.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 1160/2011 г. на Варненски окръжен съд.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 1 500 лв. /адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2012 г., уговорено и платено за изготвяне на отговор на касационната жалба/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1343 от 24.11.2011 г., постановено по в. т. д. № 1160/2011 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], Бизнес парк В., сграда № 6, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лв./ – разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :