О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2/05.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3890 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалва се решението от 06.01.2014 г. по гр. д. № 13 634/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което като е оставено в сила решение № І-49-110/ 18.11.2010 г. по гр. д. № 3661/ 2010 г. на Софийски районен съд в обжалваната част по отношение на П. С. З. и на М. П. Т. е признато за установено, че В. Г. К. на основание наследство, земеделска реституция и делба е собственикът на един незастроен урегулиран поземлен имот (УПИ), описан в решението.
Решението се обжалва от П. С. З. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост по следния въпрос: Допустимо ли е съдът да допусне изменение на иска по чл. 108 ЗС в установителен иск за собственост по свой почин (не по искане на ищеца) и без да връчи препис от молба за изменение на иска на ответниците? По въпроса касаторът извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Той иска въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата правилност по следните въпроси:
1. Възстановява ли се правото на собственост по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ върху незазастроени земеделски земи, ако те са били продадени на трети лица с валиден договор?
2. Нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ действа ли с обратна сила и може ли да се прилага за случаи, настъпили след влизане в сила на ЗСПЗЗ и преди изменението на закона с ДВ бр. 98 от 1997 г)?
К. счита, че тези два въпроса са решени от въззивния съд в противоречие с ТР № 2/ 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/ 1996 г. на ОСГК на ВКС.
3. Допустима ли е (в материалноправен смисъл) земеделска реституция на имот, който има селищен характер, бил е включен в регулация преди образуването на ТКЗС и не е бил изключван от нея? К. счита, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 96/ 26.03.2010 г. по гр. д. № 3820/ 2008 г. на ВКС, ГК, І-во отд. (да) и № 1835а/ 02.11.1995 г. по гр. д. № 2186/ 1994 г. на ВКС, ГК, ІV-то отд. (неприложено).
4. Допустима ли е (в материалноправен смисъл) земеделска реституция на имот, за който е доказано, че не е идентичен с притежавания преди колективизацията?
5. Допустимо ли е по реда на косвения (инцидентен) контрол за валидност на решението на ПК съдът да констатира неговата нищожност, в случай че е издадено от ПК в ненадлежен състав?
6. Завършен ли е фактическият състав на възстановяване на собствеността върху имот в строителните граници на населеното място, ако липсват удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ или издадените не отговарят на законовите изисквания? К. счита, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 117/ 17.09.2012 г. по гр. д. № 870/ 2010 г. на ВКС, ГК, І-во отд (да); решение № 24/ 01.02.1999 г. по гр. д. № 1912/ 1997 г. на ВКС, ГК, ІV-то отд. (само обезсилва по реда на надзора) и решение № 793/ 30.06.2009 г. по гр. д. № 645/ 2009 г. на САС.
7. Допустимо ли е колективният орган на поземлена реституция да измени своето решение, след като имотът е поделен от възстановените собственици или след предявен иск в защита на собствеността?
8. Неподписването на решението на ПК от всички членове извежда ли неговата нищожност?
9. Дължи ли съдът да обсъди заключението на съдебнотехническата експертиза, допуснато за установяване на факта на идентичност с притежавания преди колективизацията?
10. Длъжен ли е съдът да назначи особен представител на страна (различна от касатора), за която е доказано, че страда от психично заболяване „шизофрения параноидна форма”?
11. Допустимо ли е съдът да допусне и изслуша заключението на съдебнотехническа експертиза, като лиши ответниците от право на участие при допускането и събирането на тази група доказателства?
12. Допустимо ли е съдът да даде ход на производството в открито съдебно заседание при нередовното призоваване на ответника-необходим другар на касатора?
К. не прилага никое от решенията, на които се позовава в изложението към касационната жалба. Той счита, че допускането на касационния контрол по въпросите, по които не цитира практика, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касация В. Г. К. възразява, че липсват основанията за допускане на касационния контрол.
Въззивното решение е по гражданско дело с цена над 5 000 лв. на всеки от исковете срещу ответниците П. С. З. и М. П. Т., за които жалбата от касатора П. С. З. поражда суспензивен и деволутивен ефект (двамата са необходими другари). Тя е подадена от легитимирана страна – единият другар, който име интерес от касационно обжалване. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК. Редовна е и допустима, но липсват основания за допускане на касационния контрол.
По искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол за проверка на неговата допустимост:
Делото е образувано по положителни установителни искове, с които ищцата (сега ответница по касация) иска защита на своето право на собственост върху незастроения УПИ като твърдени, че го е придобила на основание наследство, земеделска реституция и делба. Исковете са предявени преди 01.03.2008 г. и ответниците по тях първоначално са шестима – лицата, купили имота през 1971 г. от ТКЗС и техните правоприемници. Срещу част от тях и срещу наследниците по закон на останалите е постановено първоинстанционното решение. Това решение, като необжалвано е влязло в сила с изключение на исковете срещу касатора и М. П. Т., негова съпруга и необходим другар.
В откритото съдебно заседание от 07.06.2010 г. първостепенният съд по своя инициатива (без съответно искане от ищеца) е постановил определение, с което на основание чл. 116, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм) е допуснал изменение на искове с правна квалификация чл. 108 ЗС в положителни установителни в защита на собствеността. С първоинстанционното решение са уважени всички положителни установителни искове. При постановяване на своето решение въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното решение по висящите искове е допустимо, тъй като определението по чл. 116, ал. 1, изр. 1 (отм) не е породило никакви последици. Това е така, защото искове по чл. 108 ЗС не са били предявявани. Следователно първият въпрос, поставен от касатора, не обуславя допустимостта на въззивното решение.
По искането за допускане на касационния контрол за проверка на неговата правилност:
В. съд е изследвал предпоставките на придобивните способи, като за материална легитимация на ответницата по касация е счел необходимо да установи юридическите факти, обуславящи възникването на правото на земеделска реституция, а именно: 1) имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на включването му в ТКЗС; 2) земята да съществува в стари (реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне) и 3) по отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г, респ. да не е било учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да не е започнал (арг. от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ) при непротивопоставимост на всички разпоредителни сделки, извършени от ТКЗС (арг. от чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ).
В. съд е отчел обхвата на косвения (инцидентен) съдебен контрол, който има компетентност да осъществи според въведените от касатора възражения за невалидност и незаконосъобразност на решението на О. за земеделска реституция в качеството на индивидуален административен акт, издаден в производство, което изключва участието на касатора (и неговите праводатели). По проверка на валидността – неограничен. За проверка на материалната законосъобразност – ограничен, който следва да се базира само на факти, настъпили след обобществяването на земята. За да направи този извод, въззивният съд е съобразил, че касаторът черпи своите права като частен правоприемник (непряк) на лицето, което купува имота от ТКЗС през 1971 г. Фактът следва обобществяването и това изключва легитимацията на касатора по възраженията, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Във въззивното решение са цитирани решения на ВКС по чл. 290 ГПК в същия смисъл. Като сходна е окачествена и хипотезата, предмет на нормативно тълкуване с ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Направена е и констатацията, че след тълкувателното решение практиката на ВКС в този смисъл е единна. При тези съображения въззивният съд е намерил за ненужно да обсъжда събраните доказателства за идентичността на имота.
Изводът, че той е обект на реституция е базирал на решението на О.. Приел е, че имотът е напълно индивидуализиран в необходимата степен в първото решение № 1510/ 07.07.1995 г. на ПК С. – Д. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г. С. С. с очертаване на неговото предназначение, площ, местонахождение и граници при изричното посочване, че правото на собственост се възстановява в реални граници. Съобразил е и следващото решение на О. за поправка на допусната фактическа грешка относно площта на недвижимия имот и това, че към второто решение са издадени удостоверението и скицата от техническата служба по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, които очертават площта, която се възстановява и останалата, за която правото на собственост не се възстановява поради мероприятие или комплексно застрояване по чл. 10б ЗСПЗЗ. По тези писмени и веществени доказателствени средства, както и от доказателствата, събрани чрез заключението на съдебнотехническата експертиза въззивният съд е направил изводите, че с решението (основното и по поправената грешка) О. е възстановила правото на собственост върху процесния имот от 938 кв. м, който към момента на образуване на ТКЗС е представлявал земеделска земя; през 1969 г. и след образуването на ТКЗС е включен в урбанизирана територия, определена с подробния устройствен план на [населено място]; не е бил застроен към влизане в сила на ЗСПЗЗ.
В. съд приема, че решението на О. е валиден индивидуален административен акт като издадено от компетентен орган в надлежен състав и носещо подписите на председателя и на секретаря. Изводът е направен по приложимите към неговото издаване редакция на чл. 60, ал. 4 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 72/ 1993 г) и чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 З. (отм). Цитирани са и решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Прието е, че валидно действие е породило и второто решение на О., което не изменя волята на колегиалния административен орган, а по реда на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, вр. чл. 18, ал. 2 З. поправя допусната очевидна фактическа грешка в основното.
Това са мотивите, при които въззивният съд е приел, че чрез индивидуализацията на имота е възникнало правното качество на обекта на собствеността, поради което решението на О. (основното и по поправената грешка) е породило конститутивно действие.
В. съд е приел, че с договора за доброволна делба от 26.10.1995 г. наследниците на реституирания собственик прекратяват съсобственост и имотът е поставен в дял на ответницата по касация. От друга страна, същият имот е обект на покупко-продажба от ТКЗС с договор от 1971 г, като касаторът е неговият последен приобретател по договор по н. а. № 102/ 2001 г, сключен при действието на императивен режим на съпружеската имуществена общност (чл. 19 СК от 1985 г).
Според въззивния съд, възникналата конкуренция на деривативни придобивни основания е разрешена нормативно. Чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ предписва, че се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците преди образуване на ТКЗС, ДИ или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации с изключение на изрично посочените по този закон случаи. Законодателят я разрешава в полза на собствениците на обобществените земеделски земи или на техните наследници, давайки предимство на техните права пред тези на приобретателите по транслативни актове, извършени с кооперации. От правилото законодателят провежда и изключения: 1) с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – когато по отношение на земята е проведено съответното мероприятие и независимо дали застрояването е законно, 2) с чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ – при законно застрояване на имота и 3) с чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ – независимо дали застрояването е законно. В. съд е счел, че чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ намира приложение и за настоящият случай, в който решението на О. е издадено преди разпоредбата да влезе в сила, имотът е предмет на договор за покупко-продажба с ТКЗС и е незастроен. Изводът е базирал на конститутивното действие на решението за възстановяване на правото на собственост и на това, че чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ урежда още една реституционна хипотеза, наред със съществуващите до нейното приемане с изменението на ЗСПЗЗ в ДВ бр. 98/ 1997 г. В същия смисъл е и цитираната в решението практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Реституционният ефект на решението на О. и договорът за доброволна делба легитимират ответницата по касация, а не касаторът и неговата съпруга като собствениците на незастроения имот.
Настоящият състав намира, че с оглед поставените от касатора въпроси и обуславящите изводи на въззивния съд в обжалваното решение, въпросите се съотнасят в четири групи.
В първата са въпроси 10 и 12. Те са от значение за евентуални нарушения по чуждо право на защита (на страни, различни от касатора). К. не е легитимиран да обосновава своето искане за допускане на въззивното решение до касационен контрол чрез въпроси от значение за нарушаване на чуждо право на защита.
Във втората група попадат въпроси 9 и 11. Чрез тях касаторът извежда касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението (чл. 281 т. 3 ГПК). Те са негодни да обосноват основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Проверката на касационните оплаквания се извършва в следващата фаза, до която касационното производство няма да достигне.
В третата група са въпроси 3, 5, 6 и 7. По отношение на тях липсва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. В. съд е приел, че имотът е имал земеделски характер към образуването на ТКЗС и след неговото обобществяване е бил включен в урбанизираната територия на [населено място]. Следователно третият въпрос, поставен от касатора, не обуславя тези изводи на въззивния съд. В. съд е приел за допустим косвения съдебен контрол за проверка валидността на решението на О. и го е провел. Като резултат от него е счел, че колективният орган на поземлена реституция е издал решението в надлежен състав. Следователно петият въпрос, поставен от касатора, не обуславя решението. Не го обуславя и шестият. Изводът за индивидуализацията на имота въззивният съд е направил, обсъждайки издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ЗСПЗЗ при липса на данни, да са били издадени в нарушение на законовите изисквания. В. съд изрично е изключил извода, че в нарушение на законовите изисквания колективният орган на поземлена реституция е изменил своето решение. Изложил е мотиви, че с второто решение О. по предвидения от закона ред е поправя допусната грешка в площта на имота. Следователно и седмият въпрос не обуславя обжалваното решение.
В четвъртата група са въпроси 1, 2, 4 (в първата част) и 8. Те обуславят изводите на въззивния съд, но липсва другото (допълнително) основание за допускане на касационния контрол. Първите два не са засегнати в ТР № 2/ 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/ 1996 г. на ОСГК на ВКС. Това изключва основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тях и по останалите два въззивният съд се позовава на разрешения, дадени в решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Тази практика е стабилна и липсва основание да бъде променяна. Изложеното изключва и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 06.01.2014 г. по гр. д. № 13 634/ 2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.