Определение №2 от 8.1.2010 по ч.пр. дело №593/593 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                       О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №   2
 
                                     София,  08.01.2010 г.
 
                                           В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание четвърти януари    две хиляди и десета    година в състав:
 
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА    
                                           Членове :   ЕМИЛ ТОМОВ 
                                                                     ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Томов  
ч. гр. дело № 593/2009г. и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на И. С. И. чрез пълномощник адв. Рсрещу определение №1138 от 03.07. 2009г по ч. гр.дело № 489/2009г на Благоевградски окръжен съд ,с което е оставена без уважение негова частна жалба срещу разпореждане от 01.12.2008г.по ч.гр.д. 1115/2008г на Благоевградски ройонен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417т.8 от ГПК ,по заявление за М. гр. Б.
В изложението за обосновка по допускането на касационно обжалване се посочва , че съдилищата са разрешили неправилно въпроса за правосубектността и процесуалната правоспособност на ищеца като поделение на Агенция Митници. Същият не е юридическо лице , нито е разпоредител с бюджетни средства , за да съставя актове за начет и да ги предявява пред съда по реда на чл. 417 от ГПК. По този въпрос се поддържа противоречие с практиката на Върховен касационен съд и са приложени две определения, а по въпроса за местната подсъдност, определение от практиката на ВАС. Въпросът за съотношението между паралелно висящи производства при неприето възражение по чл.423 от ГПК ,се поддържа като основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК в допълнително уточнение основанието по този текст се поддържа и по останалите процесуални въпроси във връзка с,чл. 27 от ГПК чл.7 от Закона за митниците и чл. 43 от ППЗДФИ .
Ответникът по частната касационна жалба М. Благоевград оспорва в становище допустимостта на касационното обжалване. По същество изтъква , че атакуваното въззивно определение е правилно .
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна, частната касационна жалба е процесуално допустима ,предвид критерия на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК ,но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК. Съображенията за това, че в процесния случай не е налице приложно поле на касационното обжалване, се свеждат до следното:
Процесуалноправният въпрос за правосубектността на М. Благоевград като териториално поделение на Агенция Митници и заявител по акт за начет на Агенцията за държавен финансов контрол в настоящето заповедно производство съгласно чл. 417 т.8 от ГПК, е разрешен от въззивния съд с оглед разпоредбата на чл. 27 ал.2 (ДВ бр.59 /2007г, изм. ДВ бр.50/2008г), предвид качеството на заявителя като държавно учреждение , разпоредител с бюджетни кредити. Съгласно чл. 7 ал.2 от ЗМ заявителят М. Благоевград е орган на митническата администрация като нейна териториална структура и следователно организация,разпоредител с бюджетни средства. Съгласно чл. 4 т.1 вр чл. 21 ал.1от ЗДФИ тъкмо това е ощетената организация , която следва да предприеме предписаните в чл. 27 ал.4 и ал 5 от ЗДФК процесуални действия пред съда в случай на установени с акт вредоносни нарушения на финансовата дисциплина. В горния смисъл нито едно от цитираните от касатора решения на отделни състави на ВКС и ВАС не е относимо към контретния въпрос , дали заявлението по чл. 417 т.8 от ГПК следва да се предяви от горестроящата органицация – юридическо лице , или от ощетената организация, нейно териториално поделение . С оглед правилото на чл. 27 ал.2 от ГПК в практиката не е възниквало противоречие, нито съмнение относно процесуалната легитимация на съответните Митници да внесат акта на начет в съда,когато е ощетен бюджетът имредбата на института е ясна, противоречива практика не е посочена , не се и твърди. По поставения процесуален въпрос не е налице и непълнота в закона ,която да налага допускане на случая до касационно обжалване с оглед тълкуване , което да изключи правната възможност митниците като бюджетни организации да внесат акта за начет в съда, чрез заявление по чл. 417 т.8 от ГПК. Въпросът на подсъдността на делото е обусловен като спорен от качеството на организацията , предявила заявлението , доколкото седалището на централната митническа администрация е в гр. С.. Поради това разрешението на Благоевграски окръжен съд във връзка с местната подсъдност не поставя проблематика по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК . Доводи във връзка с оплакването за противоречие по прилагането на чл. 43 от ППЗДФИ не са развити в изложението , нито в самата частна жалба . Нормата на чл. 43 ал.2 т.1 от ППЗДФИ, на която защитата се позовава с оглед задължителното съдържание на акта на начет ,свързва изискването за посочване на седалище с „лицата” , но също така се прави разлика между две категории субекти –лица и организации.
По критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК касационно обжалване не следва да се допуска още и поради това , че в изложението липсва посочване , както и аргументация на въпрос , по който Върховен касационен съд да „ направи тълкуване по този казус”. В изложението липсва конкретно или обобщено посочване на факти, които във взаимна връзка да бъдат релевантно съобразени с оглед законосъобразното развитие на производството по настоящето дело . Не е ясно кои две производства са „ в действие” и къде жалбоподателят вижда несъвместимостта между тях . Нормата на чл. 415 и нормата на чл.423 ат ГПК нямат едно и също приложно поле. По въпроса какво следва от издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК до влизането й в сила и по въпроса за действието на възражението по чл. 423, отговор дава закона, но предмета на обжалваното въззивно определение , изключва необходимост такъв отговор да бъде търсен в рамките на настоящето касационно производство.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд ІІІ г. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение №1138 от 03.07. 2009г по ч. гр.дело № 489/2009г на Благоевградски окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top