ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
………….
София 04.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,IV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря………………………….. и в присъствието на прокурора…………………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1176 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. П. Д. чрез адв. С срещу въззивно решение № 39 от 23.02.09г.по гр.дело № 2140/08г.на Софийски градски съд,ІV-то „Д“ отд.с което е оставено в сила решение от 5.03.08г.по гр.дело № 831/07г.на Софийски районен съд,57 състав. С него са отхвърлени обективно съединените искове на същата страна против „Кенвело БГ“Е. с правно основание чл.128 ал.1 от КТ за сумата 4200 лв и чл.213 ал.2 от КТ за сумата 15 750 лв.
В изложението по чл.284 ал. З т.1 от ГПК се твърди,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпросжоито е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на законажакто и за развитие на правото. Приложени са копия от решения на състави на ВКС.
Постъпила е и частна жалба от същата страна срещу определението от 4.12.08г.по гр.дело № 2140/08г.на СГС,с което е осъдена да заплати допълнителна държавна такса в размер на 265.60 лв.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделениежато разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Разпоредбата на закона е възпроизведена бланкетно,без обосновка. Не е формулиран материалноправния въпросжоито е обсъден от въззивния съд. Посочването на предмета на делото не осъществява изискванията на чл.280 ал.1 от ГПК касаторът да посочи конкретен от значение за решаването на настоящия спор материалноправен или процесуалноправен въпрос. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на правния въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 от ГПК/Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично. В случая искът по чл.128 ал.1 от КТ е отхвърлен ,тъй като е прието,че работодателят е изпълнил точно задълженията си към ищцата да й заплати възнагражденията на престарания труд,вкл.и за процесиите м.април и м.май 2006г.3а да отхвърли искът по чл.213 ал.1 от КТ въззивният съд е приел,че не е доказан фактическия състав на недопускане на работа,за да се ангажира имуществената отговорност на работодателя. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли е неизпълнение на задълженията на работодателя да заплаща трудово възнаграждение на ищцата за положения от нея труджакто и налице ли е недопускане на работа при действащо трудово правоотношение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпросжоето да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Приложените съдебни решения са относими към настоящия казус само доколкото са по приложението на чл.128 от КТ и чл.213 от КТ,но са постановени по конкретни казуси,разрешени съобразно обстоятелствата и доказателствата за всеки отделен случай.
По частната жалба :
С определение,постановено в съдебно заседание на 4.12.08г. Софийският градски съд е осъдил жалбоподателката да заплати в полза на държавния бюджет допълнителна държавна такса в размер на 265.60 лв,на основание чл.65 ал.1 от ГПК/отм./.за това,че става причина за отлагане на делото. Изложил е съображения,че не са представени своевременно писмените доказателства,допуснати с разпореждането по чл.205 от ГПК/отм./от 21.07.08т.,съобщено на жалбоподателката чрез пълномощника й адв. М на 6.08.08г.,към която дата пълномощията на последната не са били оттеглени.
Определението е законосъобразно.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от В. Д. чрез пълномощника й адв. М. С цел по -ефективно и бързо разрешаване на споровете законодателят е предвидил в чл.198 б.“д“от ГПК/отм./,че жалбата трябва да съдържа новите доказателстважоито жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция. По допустимостта на исканията съдът се произнася в разпоредително заседание,за да може да събере доказателствата и да реши делото в едно съдебно заседание. Посочването
на нови доказателства в първото съдебно заседание е изключение,като в този случай се внася допълнителна държавна такса. В случая в разпоредително заседание от 21.07.08г.въззивният съд се е произнесъл по направените в жалбата искания за доказателства и е дал указания на страната. Поради заболяването й и оттегляне на пълномощията от адв. М първото съдебно заседание на 22.10.08г.е било отложено. До 4.12.08г.жалбоподателката е имала достатъчно време да организира защитата си,включително и да упълномощи адвокат. Неизпълнение на указанията на съда да представи в превод на български език приложените към жалбата документи на английски езикжакто и да ангажира доказателства във връзка с издаденото й на 28.10.08г.съдебно удостоверение и довело да отлагане на делото и затова санкцията по чл.65 от ГПК/отм./правилно е наложена от съда.
Следва да се отбележи,че въззивното производство е по реда на чл. 196-211 от ГПК/отм./във вр.с § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК,поради което правната квалификация по чл.65 от ГПК/отм./е правилна.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39 от 23.02.09г.,постановено по гр.дело № 2140/08г.на Софийски градски съд ІV”Д“състав по жалба на В. П. Д..
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 4.12.08г.по гр.дело № 2140/08г.на Софийски градски съд,ІV’Д“отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.