О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 2
гр.София 08.01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3774/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. И. К. и Т. Д. К. , и двамата от гр. Р., чрез пълномощника си адв. С от гр. Р., са подали жалба вх. № 7* от 31.07.2008 год. срещу въззивното решение № 405 от 03.07.2008 год. по гр.дело № 353/2008 год. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 27 от 10.03.2008 год. по гр.дело № 4046/2007 год. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен предявения иск по чл.108 ЗС за предаване владението на избено помещение № 2 от 17.52 кв.м., при граници: на запад-изба № 1; на изток и юг-дворно място; на север-коридор и изба № 4, находящо се в сграда в дворно място, представляващо имот пл. № 195 в кв.119 по плана на гр. Р., целият от 761.35 кв.м., при г раници: ул.”Ц”, имот пл. № 1* имот пл. № 1* имот пл. № 2* имот пл. № 2* имот пл. № 194 и имот пл. № 5* Поддържа се, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Според жалбоподателите, съществен материалноправен въпрос по делото е този за вещноправното действие на разпоредителни сделки с жилищни обекти досежно принадлежащите към тях избени помещения, и в частност за вещноправните последици за останалите обекти от етажната собственост, когато към определен жилищен обект бъде придадено не реално обособено избено помещение, а идеални части от цялата изба под сградата, както и по какъв начин следва да се уредят отношенията между собствениците от етажната собственост по отношение ползването и разпределението на ползването на притежаваните в съсобственост едно или повече избени помещения. Като съществен процесуалноправен въпрос е посочен въпросът за същностната характеристика на производството пред втората инстанция /след измененията на ГПК от 1997 год./, а именно произнасяне по съществото на спора, като се вземат предвид всички доводи на страните и на базата на самостоятелни фактически и правни изводи. Сочат се: решение № 204 от 05.06.2002 год. по гр.дело № 123/2001 год. на ВКС, І г.о., т.12 от тълк.решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и решение № 1* от 08.11.1999 год. по гр.дело № 814/1999 год. на ВКС, V г.о., всички в подкрепа на твърдението, че като не са обсъдени доказателствата и възраженията на касаторите, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация Г. Г. С. от гр. Р. е на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Решаващият мотив за уважаване на ревандикационната претенция е, че етажната собственост е възникнала при действието на С. правила и норми за изграждане на населените места /Изв., бр.75 от 1959 г./, съгласно чл.38, ал.1, от които всяко жилище трябва да има складово/избено/ помещение, респ. складовото помещение е задължителен елемент от жилището и има обслужващо предназначение. Изводът на въззивния съд е основан на: преценка на скицата-проект към АДС № 492 от 28.12.1950 год., според която към всеки апартамент е било предвидено и складово/избено помещение/; на оценителния протокол от м.юни 1969 год./приложение № 5 към заключението на техническата експертиза/, с който е оценено всяко от шестте жилища с припадащите се общи части от сградата и дворното място, заедно с прилежащото за всяко жилище избено помещение; на помощните изчисления към оценителния протокол /приложение № 6 към заключението на вещото лице/; на споменатото заключение на експерта, който е заявил, че по оценителния протокол от м.юни 1969 год. за апартамент № 2 е било отредено избено помещение с площ от 17.52 кв.м., съответстващо на помещението, посочено в скицата-проект като изба № 2; на показанията на свидетелите С, К. и С. тримата собственици на апартаменти в същата жилищна сграда, относно идентичността на номерацията на жилищата с тази на избените помещения. Проследени са разпоредителните сделки в периода 1962-1969 год., в т.ч. и договора за продажба от 08.11.1962 год., с който Г. А. П. е закупил жилище, представляващо част от отчуждената двуетажна масивна сграда, обособено като апартамент № 1, ведно с 19.80% от общите части в сградата /мази, тавани, зидове, тавански тераси и др./, както и извършените след това продажби на апартамент № 6, заедно с 18.29% от общите части, апартамент № 3, заедно със 17.58% от общите части и апартамент № 5, заедно с 15.8% от общите части на сградата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не се сочи с какво изводите на окръжния съд, че процесното избено помещение № 2 с площ от 17.52 кв.м. е прилежащо към апартамент № 2 и има обслужващо това жилище предназначение, противоречат на практиката на Върховния касационен съд, нито се сочи конкретно решение на касационната инстанция, което да разрешава по различен начин сходен казус. Единствено твърдението, че щом с договора от 08.11.1962 год./първата разпоредителна сделка с жилище от процесната сграда/ не било извършено прехвърляне на собствеността върху реално обособено избено помещение, то и с никоя от последващите сделки не могла да се придобие собствеността върху отделно избено помещение от сградата, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Не е налице нито една от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Дали процесното помещение е било и е останало обща част по предназначение, с подчинено положение спрямо жилищната сграда, която обслужва или с възникване на етажната собственост е станало обслужващо съответното жилище помещение, както е прието с въззивното решение, е въпрос на правилността на обжалвания съдебен акт, която обаче би могла да се преценява, само ако са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Такива основания в случая не са налице, поради което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405 от 03.07.2008 год. по гр.дело № 353/2008 год. на Русенския окръжен съд, по жалба вх. № 7* от 31.07.2008 год., подадена от Л. И. К. и Т. Д. К. , и двамата от гр. Р., ул.”Ц” № 2, ет.1, ап.1, чрез адв. С.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: