5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 12.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4051/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, вх. № 3214/22.03.2017 г. по регистъра на Върховен касационен съд и вх. № 11246/23.06.2017 г. по регистъра на Софийски апелативен съд, на Е. Д. М. от [населено място] срещу определение № 235 от 25.01.2017 г. по ч. гр. дeло № 5544/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 27.01.2016 година, постановено по гр. дело № 14563/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І – 17 състав.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:
Сезирането на настоящата инстанция е извършено в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
За да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение състав на Софийски апелативен съд /САС/ е потвърдил определение от 27.01.2016 г. по гр. дело № 14563/2016 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, І – 17 състав, с което е прекратено, като процесуално недопустимо производството по предявения от частния жалбоподател иск за обезщетение за вреди от действия на ответницата, извършени в качеството й на прокурор от Апелативна специализирана прокуратура – [населено място]. Въззивният съд е посочил, че проверката относно валидността и допустимостта на първоинстанционното определение е предмет на служебен контрол и е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно определение е валидно и допустимо. САС е констатирал освен това, че по отношение на правилността на първоинстанционното определение проверката се извършва, с оглед доводите на жалбоподателя, приел е, че в жалбата липсват доводи за неправилност на произнасянето на СГС, поради което е направил извод, че жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, които не притежават характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтичат от решаващите мотиви на въззивния съд, които съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС релевират общите предпоставки за допускане на касационен контрол. Частният жалбоподател поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият твърди, че произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество, поради следните съображения:
И четирите въпроса не произтичат от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Както се посочи по – горе САС е приел, че в жалбата липсват доводи за неправилност на произнасянето на СГС, а въззивният съд не следва да анализира съдържанието на определението на СГС, както и не следва служебно да преценява правилността му. По тези мотиви на въззивната инстанция касаторът не е поставил правни въпроси, с което не е въвел общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд служебно, а липсата на формулирани в изложението въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол или само с оглед на това съображение настоящият състав на ВКС намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Първият по реда на цитираните по – горе, поставени от частния жалбоподател въпроси, а именно въпросът – „Правните норми на европейското право, ратифицирани от РБългария, дерогират ли правните норми на националното законодателство? Длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство?“, не произтича от мотив на въззивния съд. Същият въпрос няма характеристиката на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е разглеждан от САС. Вторият въпрос – „Допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съдилища да освобождава някого от гражданска отговорност, без да е разгледано делото, и без да са събрани необходимите доказателства за наличие, съответно липса на функционален имунитет?“, също така не е свързан с решаващите мотиви на САС и съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос – „Какви са предпоставките за прилагане на правната норма за „функционален имунитет“, и този въпрос относим ли е към допустимостта на иска или отговора следва да бъде даден в решението по същество?“, е по правилността на съдебния акт, а както е прието в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г., правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалвания акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради изложеното следва да се приеме, че и този въпрос няма характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че определението, постановено от САС е в съответствие с разрешенията в задължителната съдебна практика /напр. определение по ч. гр. дело № 4394/2017 г. на състав на ІV г.о., определение по ч. гр. дело № 4725/2017 г. на състав на ІІІ г.о., определение по ч. гр. дело № 433/2010 г. на състав на ІV г.о. на ВКС/, съгласно която функционалният имунитет по чл. 132 от Конституцията на Република България е пряко свързан с допустимостта на предявения иск, тъй като имунитетът е процесуална пречка за разглеждане на иск за обезщетяване на вреди, когато те се твърдят като настъпили от действия на лицето в длъжностното му качество. Задължителната съдебна практика приема, че в този случай става въпрос за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът е длъжен да прекрати делото. Четвъртият въпрос – „Допустимо ли е с мотива за прилагане на понятието „функционален имунитет“ да се нарушава чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз. и да се лишава ищеца от правото му на публичен съдебен процес и на ефективни правни средства за защита пред съд?“, не е обсъждан от въззивния съд, т.е по него не са изложени мотиви и съответно не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на този въпрос за пълнота на изложените мотиви следва да се имат предвид и следните съображения, обосноваващи процедирането на въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, съображение обосноваващо извод за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател не обосновава наличието в конкретния случай на нарушение на норми на правото на Европейския съюз, които норми да предоставят права на частноправни субекти, с което да се обоснове и приложението на чл. 47 от Х. на основните права в Европейския съюз. Не е съобразено от страна на жалбоподателя, че посоченото правило е относимо само към приложното поле на Съюзното право. Липсва връзка между Съюзното право и приложените разпоредби на вътрешното право, които са правила от процесуално естество, регламентиращи правомощията в правораздавателната дейност на въззивната инстанция. По твърденията на касатора за евентуално противоречие между разпоредбите на българското гражданско процесуално право, предвиждащи възможност за произнасяне на определени съдебни актове в закрито заседание, чл. 47 на Х. на основните права в Европейския съюз /ХОПЕС/ и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, също е формирана трайна практика на ВКС. Според тази практика действащите процесуални норми не противоречат на цитираните международноправни актове, тъй като в тези актове се съдържа възможност за ограничаване на публичността на съдебния процес /чл.52 от Х., 2007/С303/01, 2010/С83/02, чл.6, т.1, изречение второ от ЕКЗПЧОС, определение № 181 от 09.05.2016 г. по ч. гр. дело № 1080/2016 година на състав на ІІІ г. о. на ВКС, определение № 431 от 07.07.2015 г. по ч. гр.дело № 2263/2015 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС/.
Необходимо е да са посочи още, че по въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми. В тази насока частният жалбоподател не е съобразил разрешенията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че частният жалбоподател не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 235 от 25.01.2017 г. по ч. гр. дело № 5544/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: