1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София 12.04.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд и Върховен административен съд – смесен петчленен състав в закрито заседание на 06 април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРУСЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията З.Атанасова гр.дело № 18/2017 г. – А и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл.135,ал.4 от АПК.
Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийски градски съд с Административен съд – София град за разглеждане на искова молба вх. № 32241 от 14.12.2016 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] против Национална агенция за приходите [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени вреди общо в размер на 30 389 607 лв., а именно – 1. сумата 3 410 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, загуби за периода от февруари 2006 г. до 28.11.2011 г., свързани с липси на собствено на ищеца движимо имущество, находящо се на територията на „Завод за производство на стоманени тръби” [населено място] към февруари 2006 г., 2. обезщетение в размер на 8 979 407 лв., имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в периода от февруари 2006 г. до 28.12.2011 г., свързани с разрушаването и/или унищожаването на сгради на територията на „Завод за производство на стоманени тръби” [населено място], собствени на дружеството-ищец, 3. обезщетение в размер на 18 000 000 лв., представляващи претърпени загуби, свързани с обезщетението, заплатено на [фирма] [населено място] за причинени на последното вреди в периода от февруари 2006 г. до 28.12.2011 г., свързани с липси на собственото на [фирма] [населено място] движимо имущество, оставено за съхранение в „Завод за производство на стоманени тръби” [населено място] – машини, съоръжения и др. на обща стойност от 20 203 044 лв. с ДДС., заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от 28.12.2011 г. до окончателното изплащане.
Административен съд София град с определение от 01.02.2017 г. по адм.дело № 12326/2016 г. е приел, че компетентен да разгледа предявените искове е общият граждански съд – Софийски градски съд. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС – т.5, според която вреди от дейността на съдебните изпълнители- държавни или частни се търсят и са подсъдни на общите граждански съдилища. Възприети са указанията в същото Тълкувателното постановление, съгласно които тези дела са подсъдни на общите съдилища, тъй като дейността по изпълнението е специфична без оглед на това кой я осъществява – държавният или частният изпълнител. Формиран е извод, че критерият, който е приет за определящ е характерът на дейността, а не органът, който я изпълнява или структурата, където се намира. Прието е, че с исковата молба претендираните вреди са последица от бездействия по посоченото изпълнително дело. Изведен е и извод, че спецификата на дейността, без оглед на това, че се касае за събиране на публично вземане, за което е компетентен публичният изпълнител изисква подсъдността по исковите претенции да е пред общите граждански съдилища и АССГ не е компетентен да разгледа спора. При тези съображения е прекратил производството по делото и е изпратил същото на компетентния според него Софийски градски съд.
С определение от 14.03.2017 г. по гр.дело № 1509/2017 г. Софийски градски съд е приел, че правното основание на иска и компетентния съд – граждански или административен се определя въз основа на твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. Прието е, че в случая се твърди, че вредите са произтекли от дейността на държавен орган – Национална агенция за приходите, вследствие на извършени от този орган, респ. неговите служители незаконосъобразни действия при или по повод изпълнение на административна дейност и този орган е посочен като ответник по делото, поради което искът следва да се квалифицира по чл.1 ЗОДОВ. Посочил е, че обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ доколкото не е определен специален ред в специален закон –чл.8, ал. 3.
Според съда правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на чл.45-49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Приел е, че разграничителният критерий за приложимия правен ред е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите, че административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.1 ЗОДОВ и е приел, че за да се приложи същата е необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия държавните или общинските органи, които са резултат от тяхната административна дейност. Възприето е задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на Общото събрание (ОС) на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд (ГК на ВКС) и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (І-ва и ІІ-ра кол. на ВАС) по тълк. дело № 2/2014 г. по описа на ВКС, според което видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не е законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Възприето е и тълкуването в същото Тълкувателно постановление, според което за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Съдът е посочил, че за квалифициране на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не е необходимо органът да е административен по см. на §1,т.1 от ДР на АПК, а е релевантна извършваната, респ. възложената му от закон административна дейност, т.е. същият да действа като административен орган.
Прието е, че в случая ищецът основава претенциите на извършвана административна дейност от НАП, възложена му със закон – ДОПК. Прието е също, че в предмета на тълкуване в т.5 от същото Тълкувателно постановление не е включена дейността на държавния орган по приходите – НАП, правомощията на който за принудително изпълнение на публично вземане са уредени в ДОПК. Според съда защитата срещу същото се осъществява по реда на чл. 266-269 ДОПК. Прието е също, че реда по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и реда по Гражданския процесуален кодекс са различни, както и, че са различни и правомощията на публичния изпълнител по глава 25 „Принудително изпълнение“ на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и правомощията на частния съдебен изпълнител по част пета „Изпълнително производство“ на Гражданския процесуален кодекс. Посочил е, че са различни правата на длъжника по двата кодекса.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.17, ал. 6 ДОПК, според които правото на обезщетение на задължените лица за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им се осъществява по реда на ЗОДОВ. Приел е също, че спорът за подсъдност предмет на настоящето производство не се обхваща от даденото задължително тълкуване по реда на чл.130, ал.2 ЗСВ по т.5 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на Общото събрание (ОС) на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд (ГК на ВКС) и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (І-ва и ІІ-ра кол. на ВАС) по тълк. дело № 2/2014 г. по описа на ВКС.
Позовал се е на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Взет е предвид и чл. 203, ал. 1 от АПК, съгласно който исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според съда компетентния съд следва да извърши преценка за наличие условията за допустимост на исковете за обезщетения уредени в чл. 204 от АПК- наличие на незаконосъобразен акт на орган на държавата или общината /или негово длъжностно лице/, който е обявен за такъв по надлежния ред и той да е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност. Прието е, че преценката дали в конкретния случай НАП, респ. нейните служители, са имали властнически правомощия и дали са ги упражнили надлежно е въпрос по съществото на спора.
При тези съображения е повдигната препирня за подсъдност между АССГ и Софийски градски съд относно компетентността за разглеждане на предявените искове от [фирма] срещу Национална агенция за приходите, въз основа на които е образувано адм.дело № 12326/2016 г.
Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност на Административен съд – София град по следните съображения:
Родовата подсъдност на делото е обусловена от правната квалификация на предявения иск, който съдът определя въз основа на твърденията в исковата молба.
В исковата молба, предявена срещу Национална агенция за приходите [населено място], като правоприемник на Агенция за държавни вземания ищецът [фирма] [населено място] твърди, че е собственик на Завод за производство на стоманени тръби [населено място]. С ревизионен акт на дружеството са определени дължими публични задължения в общ размер 12 500 514.40 лв., от които лихва в размер на 3 712 153.78 лв. Твърди се също, че за обезпечаване и събиране на определените за внасяне публични вземания на дружеството е образувано срещу същото изпълнително дело № 34571/2002 г. по описа на Агенцията за държавни вземания [населено място].
Изложени са твърдения, че през периода от време, в който делото се водило от публичен изпълнител К. Р. ищецът претърпял имуществени вреди и такива, които по естеството си довели до напълно преустановяване работата на завода, поради наличието на разрушения, кражби и грабежи на трети лица, довели до пълното унищожаване и разграбване на сградния фонд, представен с 26 бр. производствени и други обслужващи сгради, машини и техническо оборудване. Според ищеца вредите произтичат и са в пряка и непосредствена последица от това, че РД на АДВ [населено място] чрез длъжностното лице, съответния публичен изпълнител в период от около 5 години осъществил незаконосъобразно бездействие при и по повод изпълняваната от него административна дейност, свързана с обезпечаване и събиране на публичните вземания, чрез имущество на дружеството – Завод за производство на стоманени тръби, което бездействие се изразява в липсата на адекватни, навременни и в съответствие с установените задължения на публичните изпълнители в действащия към този момент Д./отм./ и влезлия в сила от 01.01.2006 г. ДОПК мерки за опазване на имуществото на длъжника, включено във възбранения завод в [населено място], включително такива мерки, свързани с назначаването на подходящ пазач на имуществото, а не просто на формално назначаване на пазач, произволно или тенденциозно избран от публичния изпълнител и впоследствие ефективно контролиране изпълнението на задълженията на пазача, като при необходимост, след констатиране на неизпълнението на задълженията на пазача – назначаването на друг пазач/охрана. В тази насока в исковата молба са описани факти, относно бездействието на съответния публичен изпълнител. Посочен е периода от време на твърдяното бездействие – от началото на 2006 г. до декември 2011 г. Описано е подробно липсващото и повредено имущество, собственост на ищеца, както и унищожено имущество –машини и оборудване, собственост на трето лице – [фирма] В..
Искането е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва: общо сумата 30 389 607 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, а именно: 1. обезщетение в размер на 3 410 200 лв. причинени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в размер на обезщетението в периода от м.февруари 2006 г. до 28.12.2011 г., свързани с липси на собствено на ищеца движимо имущество, находящо се на територията на Завод за производство на стоманени тръби [населено място] към м.февруари 2006 г., 2. обезщетение в размер на 8 979 407 лв. причинени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в периода от м.февруари 2006 г. до 28.12.2011 г. свързани с разрушаването и/или унищожаването на сгради на територията на Завод за производство на стоманени тръби [населено място], собствени на дружеството-ищец, 3. обезщетение в размер на 18 000 000 лв. имуществени вреди, претърпени от ищеца, представляващи претърпени загуби, свързани с обезщетението, заплатено на [фирма] [населено място], свързани с липси на собственото на [фирма] В. движимо имущество, оставено за съхранение в Завод за производство на стоманени тръби [населено място] – машини, съоръжения и др.на обща стойност от 20 203 404 лв.с ДДС, заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от 28.12.2011 г. до окончателното изплащане.
Твърденията, изложени в исковата молба налагат извода, че предявените искове следва да се квалифицират по чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Съгласно посоченият текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според разясненията, дадени в т.постановление № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по т.дело № 2/2014 г. по описа на ВКС видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него понятието „административна дейност” е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл.1,ал.1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие:”Отговорност за дейност на администрацията”. За да се квалифицира иска, като такъв по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал.
В исковата молба се твърди, че претърпените от ищеца имуществени вреди са причинени от дейността на ответника Национална агенция за приходите, поради извършени от нейни служители бездействия при изпълнение на административна дейност. Следователно предявеният иск е с правна квалификация чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Съгласно чл.203,ал.1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. С оглед на посоченото компетентен да разгледа настоящият спор по реда на АПК е Административен съд София град. Този извод съдът извежда и като взема предвид разпоредбите на чл.17,ал.6 ДОПК. В текста е регламентирано правото на обезщетение на задължените лица за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при и по повод изпълнение на дейността им. В същият е предвидено, че отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.
Съдът преценява, че настоящият спор е извън обхвата на т.5 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. по т.дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданско колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд. Според т.5 от посоченото Тълкувателно постановление делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители са подсъдни на гражданските съдилища. В случая се касае за предявени искове за вреди, произтичащи от дейността на Национална агенция по приходите като държавен орган вследствие извършени от същият, респективно от негови служители бездействия при изпълнение на административна дейност – бездействие на публичен изпълнител при извършване на принудително изпълнение за събиране на публично вземане по реда на ДОПК. Предмет на цитираното Тълкувателно постановление не е дейността на Национална агенция за приходите, като държавен орган по приходите, правомощията на който по принудителното изпълнение на публично вземане са уредени в ДОПК.
Изложените съображения налагат извода, че правната квалификация на предявените искове от [фирма] е по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и същите следва да се разгледат по реда установен в Административнопроцесуалния кодекс от Административен съд София град, на когото делото следва да се изпрати. Дали в случая извършваната дейност от ответника, респективно от неговите служители по принудителното изпълнение на публично вземане по реда на ДОПК е административна, както и дали са налице останалите елементи от фактическия състав на чл.1,ал.1 ЗОДОВ е въпрос по основателността на исковете, а не по тяхната допустимост.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл.135,ал.4 АПК
О П Р Е Д Е Л И :
Компетентен да разгледа искова молба вх. № 32241/14.12.2016 г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], район”В.”, [улица],ет.3 срещу Национална агенция за приходите [населено място], [улица] за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 30 389 607 лв. и законна лихва върху главницата, считано от 28.12.2011 г. до окончателното изплащане е Административен съд – София град, на когото делото да се изпрати за разглеждане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: