О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 16.01. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 43 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 6788/27.10.2014 г., подадена от Д. П. Д. и Е. Х. Д., и касационна жалба с вх. № 7123/05.11.2014 г., подадена от С. С. Т., срещу решение № 293/26.09.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 449/2014 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 73/30.04.2014 г. по гр. дело № 726/2012 г. на Балчишкия районен съд, като краен резултат, по два от предявените от С. С. П. срещу жалбоподателите искове, е признато за установено в отношенията между страните, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот – нива с площ 9.184 дка, трета категория, находяща се в местността „Землище [населено място]”, представляваща имот с идентификатор № 31245.123.44 по кад. карта на [населено място], общ. Б., сключен във формата на нотариален акт № …. на нотариус, вписан под № 109, между жалбоподателката-ответница С. С. Т., като пълномощник на ищеца-продавач, и останалите двама жалбоподатели-ответници, е нищожен, поради нарушаване на добрите нрави, като сключен във вреда на представлявания; и е признато за установено, по отношение на жалбоподатели-ответници Д. П. Д. и Е. Х. Д., че ищецът е собственик на описания недвижим имот – нива, и същите са осъдени да му предадат владението върху имота; и са отхвърлени останалите два, предявени между същите страни искове – за унищожаване на пълномощно с рег. № 3176/25.06.2008 г. на нотариус С. И. и за недействителност на посочения по-горе договор за покупко-продажба, поради унищожаване на същото пълномощно и като сключен от лице без представителна власт; в тежест на жалбоподателите са възложени и разноски по делото. Касаторите Д. П. Д. и Е. Х. Д. обжалват въззивното решение изцяло, като поддържат, че то е нищожно, недопустимо и неправилно, т.е. – сочат касационни основания по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК; а жалбоподателката С. С. Т. го обжалва, като неправилно, само в частта, с която са уважени два от исковете и относно разноските по делото.
Ответникът по касационните жалби – ищецът С. С. П. е подал отговори и на двете жалби, като с всеки от тях претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция по делото.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадените касационни жалби за процесуално недопустими по следните съображения:
С уточненията на исковата молба, направени с молба с вх. № 5295/13.12.2012 г. (лист 31 от първоинстанционното дело), съгласно чл. 70, ал. 1, изреч. 1 от ГПК ищецът е посочил, че цените на предявените от него четири иска са в следните размери: 1 552.56 лв., 1 600 лв., 1 600 лв. и 1 552.56 лв., както и че данъчната оценка на процесния недвижим имот е 1 552.56 лв., във връзка с което е представил и удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО000399/06.12.2012 г. (лист 34 от първоинстанционното дело). Въпрос за цените на исковете, които са определени от ищеца съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК, повече не е бил повдиган по делото по реда и в срока по чл. 70, ал. 1, изреч. 2 от ГПК.
От горното следва, че въззивното решение, срещу което са подадени двете касационни жалби, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане са четири съединени иска, цената на всеки един от които е до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадените касационни жалби, като процесуално недопустими, следва да се оставят без разглеждане, а образуваното по тях производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
При този изход на касационното производство, на основание чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касационните жалби, претендираните и направени от него разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за защита в касационното производство по делото, а именно: жалбоподателите Д. П. Д. и Е. Х. Д. – сумата 200 лв. и жалбоподателката С. С. Т. – сумата 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 6788/27.10.2014 г., подадена от Д. П. Д. и Е. Х. Д., и касационна жалба с вх. № 7123/05.11.2014 г., подадена от С. С. Т., срещу решение № 293/26.09.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 449/2014 г. на Добричкия окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 43/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ОСЪЖДА Д. П. Д. и Е. Х. Д. да заплатят на С. С. П. сумата 200 лв. (двеста лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА С. С. Т. да заплати на С. С. П. сумата 200 лв. (двеста лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.