О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 22.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2322 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. С. Д. от гр. Д., чрез процесуалния му представител адв. Х, С. Т. С. чрез Д. Д. и Т. С. Д. , също от гр. Д., против разпореждане без номер от 13 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 25 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г., с което е върната касационната жалба на частните жалбоподатели против решение № 337 т. 4 от 15 юли 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата са преповторени всички мотиви от касационната жалба.
Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното разпореждане заместникът на председателя на окръжния съд в гр. Д. приел, че и след съобщаване жалбоподателите не са представили изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, като не е конкретизирано и обосновано кой е съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от въззивния съд и разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Атакуваното разпореждане е неправилно.
С разпореждане без номер от 11 август 2008 г. заместникът на председателя на окръжния съд в гр. Д. дал едноседмичен срок на касационните жалбоподатели да приложат мотивирано изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, да приложат и решенията, обосноваващи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, респективно – противоречивата съдебна практика с препис за другата страна. Освен посоченото, следвало да се представи документ внесена държавна такса по сметката на ВКС от 30 лева за произнасяне по допускане на касационното обжалване и жалбата да бъде приподписана от адвокат за касаторите С. С. и Т. Д. Не е спорно, че последните две изисквания са изпълнени. В изпълнение на първото основно указание частните жалбоподатели представили касационна жалба, която в твърде малка част се различава от първоначално представената.
Касационният съд намира, че въззивната инстанция не е указала на касаторите недостатъците на подадената от тях жалба в пълнота – основно по отношение на липсата на конкретизация и обосновка на това кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от въззивния съд и разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В разпореждането от 11 август 2008 г. съдът не е обяснил и указал подробно какво следва да се представи и какво да се посочи, като се е задоволил да цитира текстовете на закона. Едва в атакуваното разпореждане става ясно какви са конкретните изисквания на закона спрямо касационните жалби.
Представената касационна жалба, макар и твърде многословна, не съдържа необходимото изложение за наличието на основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Касаторите следва в допълнително изложение (макар по принцип да няма пречка изложението да е вложено в самата касационна жалба) да посочат кой е или кои са съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са разрешени от въззивния съд в разрез със задължителната практика на ВКС или са разрешавани противоречиво от съдилищата, или пък разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случай, че се твърди първото от посочените основания, касаторите следва да посочат в противоречие с коя задължителна практика на ВКС е решен посоченият изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос; ако се твърди наличието на второто основание – трябва да се представи копие от съответните решения, по които изрично посоченият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво; ако касаторите смятат, че са в хипотезата на третото основание – то следва да се обоснове защо разрешаването на същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по различен начин от разрешението на въззивния съд, би довело до точно прилагане на закона, както и до развитие на правото. Касаторите не са ограничени да посочат само едно от основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК, но за всяко основание следва да се изпълнят вече изложените изисквания. Простото посочване на практика на ВКС или на други съдилища не изпълнява изискванията на закона, защото по този начин не се определя обемът на дължимата защита и съдействие, както изисква чл. 6 ал. 2 от ГПК, тъй като не е ясно кой точно въпрос се подлага на разрешаване.
След като въззивният съд не е указал по този начин на касаторите недостатъците в тяхната касационна жалба, неправилно жалбата им е върната. След връщането на делото от ВКС съдът отново следва да укаже на касаторите да отстранят констатираните пороци в нея. Ако и след това указание касаторите не изпълнят задълженията си, тогава жалбата им следва да бъде върната. Освен това обаче следва да се отбележи, че въззивният съд следи само за външната редовност на касационната жалба, а не и до прецизността на изложението, стига да са изпълнени изискванията на закона за посочване на съществения въпрос и основанията за допускане до касационно обжалване, както и да са приложени съответните съдебни актове.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане без номер от 13 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 25 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г., с което е върната касационната жалба на Д. Д. , С. С. и Т. Д. против решение № 337 т. 4 от 15 юли 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
ВРЪЩА делото на окръжния съд в гр. Д. за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: