4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
С.,17.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 239/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 190 от 13.10.2010 г. по в. гр. д. № 363/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 33 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 1008/2009 г. за осъждането на застрахователя да заплати на Д. Ж. С. и М. С. С., двете от [населено място] по предявените от тях искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 21.09.2008 г. в размер на сумата 50 000 лв. за всяка от ищците.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в недопустима замяна на петитума на исковата молба, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск. Счита, че размерът на присъденото на ищците Д. Ж. С. и М. С. С. обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с конкретното им искане, тъй като съдът е преценявал приноса на пострадалия при пътно-транспортното произшествие с оглед непредявена претенция от 100 000 лв., вместо посочената в исковата молба претенция от 50 000 лв., която не е заявена като частична.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по въпрос, който е от „съществено значение за точното прилагане на закона”, а именно: Допустимо ли е съдът, като трето за спора лице, да формира мотиви и да постанови диспозитив за дължимост на парична сума по иск за репариране на строго лични права, извън и над сумата, посочена от ищеца като петитум на иска и над предела, определен от самия ищец.
Ответниците по касация – Д. Ж. С. и М. С. С., двете от [населено място] – заявяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 24.02.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявените от Д. Ж. С. и М. С. С., двете от [населено място], искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. М. С. /съпруг на първата и баща на втората ищца/, настъпила в резултат от станалото на 21.09.2008 г. пътно-транспортно произшествие, въззивният съд е приел за осъществени всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК [фирма] по застраховка „Гражданска отговорност” на причинилия произшествието водач Б. С. З., като вината на същия е счетена за доказана в образуваното срещу него наказателно производство по НОХД № 325/2009 г. на Великотърновски окръжен съд, приключило със споразумение. С оглед данните по същото дело, решаващият състав е счел за основателно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и е определил приноса на пострадалия в размер на 50%. На база събраните гласни доказателства за претърпените от двете ищци неимуществени вреди и отчитайки конкретните обстоятелства по случая, въззивният съд е преценил сумата 100 000 лв. за справедлив еквивалент на претърпените от тях болки и страдания и като е съобразил приетия от него размер на съпричиняването от страна на пострадалия е направил извод за основателност на исковете на всяка от двете ищци за сумата 50 000 лв. В тази връзка съдебният състав е взел предвид и обстоятелството, че при определяне на претендирания размер на обезщетението ищците са отчели приноса на своя наследодател за настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол. И тъй като в случая касаторът поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, без да твърди значимост на същия и за развитието на правото, следва да се приеме, че единственото поддържано от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е надлежно заявено, което е напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол.
Независимо от горното, необходимо е да се отбележи, че поставеният въпрос не може да бъде определен и като обуславящ изхода на конкретното дело, доколкото е свързан с правилността на изводите на въззивния съд, а съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. същата не може да бъде релевирана като основание за допускане на касационното обжалване. С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, решаващият състав е преценил, че самите ищци са съобразили претендирания от тях размер на обезщетението за неимуществени вреди с установения по наказателното дело факт, че техният наследодател е допринесъл за настъпването на процесното произшествие – преценка, чиято правилност би могла да бъде проверена в самото касационно производство, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Поради това, неоснователно е твърдението на касатора, че въззивният съд се е произнесъл извън заявения в исковата молба размер на претенцията. Ето защо, настоящият състав намира, че не е налице и вероятност постановеният от него акт да е частично недопустим, което би било самостоятелно основание за допускане на касационния контрол в съответствие с указанията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 190 от 13.10.2010 г. по в. гр. д. № 363/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: