5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
С., 14.01.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 974/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 15.11.2013 г. по гр. д. № 425/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 162 от 28.03.2013 г. по гр. д. № 1532/2012 г. С първоинстанционния акт, в обжалваната негова част, са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу търговеца-касатор положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 20 098.66 лв., представляваща сбор от неплатена цена по сключени между страните договори за покупко-продажба на горива по фактура № 53376/20.12.2010 г. и фактура № 55146/29.01.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2012 г. до окончателното й погасяване, както и вземане в размер на сумата 2 888.36 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.12.2010 г. до 15.05.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1069/2012 г. на Кюстендилски районен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановено в противоречие с представените по делото доказателства. Изразява несъгласие с извода за дължимост на процесните суми с твърдението, че същият е формиран единствено на база данните от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което представлява само косвено доказателство и не следва да бъде кредитирано, тъй като е изготвено въз основа на фактури, неотговарящи на изискванията на Закона за счетоводството, доколкото не съдържат подпис на страните по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като значими за същото са поставени въпросите: „1. Представлява ли сама по себе си съдебно-счетоводната експертиза особено косвено доказателство, което при съществуването си и кумулативните предпоставки липса на преки и други косвени доказателства, следва да дерогира основния принцип, че при липса на преки доказателства, наличие на задължение може да бъде доказано и само с косвени такива, но наличието им, връзката помежду им и последователността на настъпването им трябва да водят до еднозначен извод за фактите – предмет на доказване; 2. Законосъобразно ли е осчетоводяването на документ, нередовна фактура (без подписи и печати на страните), в редовно водено счетоводство, да бъде доказателство, което да обоснове правния извод за съществуване на вземане или записването в счетоводството следва да се счита за нищожно, доколкото описаната в него фактура е нередовна. Признаването на нередовността и счетоводното записване в каква връзка се намира със съществуването на вземането. Нередовно вписване в редовно водено счетоводство може ли да има доказателствена стойност относно обстоятелство, релевантно към доказване съществуването на вземане, въпреки нередовността”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 12.03.2014 г. и молба от 02.12.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата, обаче, е процесуално допустима само в частта, касаеща иска за сумата 13 197.16 лв. по фактура № 55146 от 29.01.2011 г., тъй като същият е с цена над определения в чл. 280, ал. 2 ГПК лимит за търговските дела – 10 000 лв. В останалата част, по отношение на иска с предмет вземане, произтичащио от договор за търговска продажба, обективиран във фактура № 553376 от 20.12.2010 г. и акцесорната претенция за мораторна лихва върху тази сума, жалбата е недопустима, тъй като искът е с цена под посочения в закона минимален размер.
По касационната жалба в допустимата й част:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата 13 197.16 лв. по фактура № 55146 от 29.01.2011 г., въззивният съд е приел за доказано съществуването на твърдяното от ищеца вземане, произтичащо от неизпълнение на задължението му за плащане цената на доставено гориво по посочената фактура. Като неоснователен е преценен доводът на касатора, че фактурата не съставлява доказателство за възникнали правоотношения по договор за продажба на горива и за доставка на същите, предвид неподписването й от страните и че поради това същата не е следвало да бъде осчетоводявана. В тази насока решаващият състав, препращайки към мотивите на първоинстанционния акт по реда на чл. 272 ГПК, е възприел направените в него изводи, че отразяването на фактурата в редовно водените от ответника по иска счетоводни книги и ползването на данъчен кредит по нея представлява недвусмислено признание както за съществуване на продажбеното правоотношение, така и на задължението. В подкрепа на тези свои изводи въззивният съд се е позовал на цитираната от първоинстанционния съд задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване да са значими за изхода на конкретното дело, тъй като отговорът на същите е предпоставен от възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства, което съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е недопустимо. В случая изводът на въззивната инстанция за основателност на претенцията произтича от преценката на определени действия на ответника – осчетоводяване на процесната фактура и ползването на данъчен кредит по нея – като признание от страна на ответника за съществуването на процесното задължение. Правилността на този извод, обаче, не би могла да бъде проверявана в рамките на настоящото производство, тъй като тя е предмет на самия касационен контрол. Отделно от това, следва да се отбележи, че именно в посочения смисъл е и формираната от касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика, част от която е цитирана и от инстанциите по същество.
Независимо от горното, дори и при наличие на общата предпоставка, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато поради отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Предвид непосочването, респ. непредставянето на относима към поставените въпроси съдебна практика, основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са недоказани. Липсва и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като доколкото се отнасят до преценката на доказателствената стойност на конкретни документи, решаването на поставените въпроси не може да бъде определено като такова от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на разясненията, дадени в т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
С оглед изложените съображения касационният контрол не следва да бъде допуснат.
Въпреки този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено. Видно от приложеното към отговора на касационната жалба пълномощно, договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 092 лв. следва да бъде заплатено по банков път, каквито доказателства обаче не са представени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 15.11.2013 г. по гр. д. № 425/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта по отношение на иска за сумата 13 197.16 лв. по фактура № 55146 от 29.01.2011 г. и на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху тази сума за периода от 02.12.2010 г. до 15.05.2012 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 15.11.2013 г. по гр. д. № 425/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд в останалата му част.
В частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата му част – определението не подлежи на обжалване.
.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: