О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 05.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4259/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ю. Н. М.,чрез пълномощник адв.И. А. срещу решение № 208/ 23. 04. 2015 г. по гр. д. № 159/ 2015 г. на Окръжен съд-Плевен.
Ответникът по касационната жалба Държавен фонд „Земеделие“/Фонда/ в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт А. И. я оспорва.Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1830/ 02. 12. 2014 г. по гр. д. № 3568/ 2014 г. на Районен съд-Плевен. С него е отхвърлен предявеният от ищеца- касатор в настоящото производство иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 24 446 лв. дължима втора вноска по договор № 11/112/01074/19.03.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанство на млади фермери“ по Програма за развитие на селски райони за периода 2007 г.-2013 г. , ведно със законната лихва, като неоснователен. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.11 ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители Фондът изпълнява функциите на разплащателна агенция, като условията и редът за финансово подпомагане се определят с наредби издадени от министъра. Намерилл е, че след получаване на първата вноска по сключения между страните договор за отпускане на финансова помощ в размер на сумата 24 446 лв. е последвал основателен отказ за плащането на втората вноска в същия размер. С договора касаторът се е задължил да използва предоставената сума за закупуване на описаните в Приложение № 1 активи и така да изпълни одобреното инвестиционно намерение. С два анекса към него се е задължил също така да изгради сеновал и да извърши реконструкция на обор. Фондът е поел ангажимент да извърши необходимите проверки и ако придобитите активи са налице- да плати и втората вноска.Касаторът подал молба за второ плащане, приета на 19.04.2013 г. В отговор получил уведомително писмо № 75/ 10.06.2013 г., че трябва да представи удостоверение за млечна квота. Касаторът подал заявление до МЗХ за получаване на такава, но със заповед № РД 09-519/ 02.08.2013 г. на министъра му е отказано разпределение на индивидуална млечна квота от националния млечен резерв поради несъответствие с изискванията на чл.7 от Наредба № 23/ 13. 12. 2007 г. за управление на националната млечна квота. Последвала е размяна на кореспонденция по този повод, но в резултат със заповед № 03/ 150-РД/ 324/ 18. 11. 2013 г. на ОД на ДФ „Земеделие“ е разпореден отказ за плащане и договорът е прекратен поради неизпълнение. Въззивният съд е посочил, че съгласно т.1.2 от договора Фондът изплаща безвъзмездната финансова помощ при условие, че ползвателят е осъществил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект. В т.2.4 е уговорено, че второ плащане Фондът дължи при нарастване на стопанството с пет икономически единици, а съгласно чл.5.3 плащането се извършва след представяне на всички изискуеми документи. Съгласно чл. 24 от Наредба № 9/ 03. 04. 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г.-2013 г. това са документите по Приложение 4, включително копие от удостоверение за индивидуална млечна квота, в случай,че при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл.6 т.2 са включени крави за производство на мляко. Това удостоверение е изискуемо и съгласно чл.7 ал.6 от Наредбата, в случай, че младият фермер е производител на краве мляко, а съгласно чл. 24 ал.1 и чл.26 ал. 2 фермерът е длъжен да представи удостоверение за индивидуална млечна квота, в случай, че при определяне икономическия размер на стопанството са включени крави за производство на мляко.Според §1 от ДР на Наредба № 4/ 19. 02. 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти, млечни крави са крави,които се отглеждат с цел добив на мляко. В случая целта на предоставената финансова помощ е за закупуване именно на млечни крави,като касаторът е притежател на 32 броя, което предполага използването им за производство на мляко. Той не е изпълнил всички свои задължения или най-малко не е представил изискуемите документи и договорът е прекратен чрез разваляне. Въззивният съд е посочил , че на два пъти му е давана такава възможност, но не се е възползвал и не е отстранил пропуските в изискваната документация. Освен това отказът за разпределяне на индивидуална млечна квота е свързан и с наличието на други недостатъци в дейността му.Приел е също така, че е без правно значение отпадането на млечните квоти , считано от 01.04.2015 г., доколкото към момента на подаване на заявлението за плащане това изискване е съществувало.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.В него преповтаря изложените в касационната жалба оплаквания, а именно, че сроковете за представяне на удостоверение за индивидуална млечна квота не са съобразени с административната процедура и срокове за това; че е правил постъпки за закупуване , но му е отказвано или не е имало свободни квоти, че е успял да закупи млечна квота от друг производител, че Наредба № 23/ 2007 г. за управление на националната млечна квота е изгубила значение по силата на чл.241 от Регламент /ЕО/ № 1234/ 2008 г., че е сезирал инспектората на Фонда и е разпоредено да бъде възобновена обработката на заявката му и въпреки че е закупил млечна квота не е получил плащане на втория транш. Посочва, че случаят поставя въпрос, разрешаването на който не е открил във влезли в сила съдебни решения и поради това счита,че е налице основанието по чл.280 алр.1 т.3 ГПК. Поставя въпроса:
-следва ли да се приеме неизпълнение от страна на бенефициент по договор, сключен с ДФЗ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г.- 2013 г. при отказ с акт-уведомително писмо, на бенефициара ДФЗ поради непредставяне на изискан документ, ако документът бъде представен след възобновяване със заповед на бенефициара на обработката на заявлението на бенефициента за плащане.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК следва да бъде изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за постановяване на въззивното решение. Този въпрос не следва да бъде свързан с правилността му,с фактическите изводи и с обсъждането на доказателствата по делото.Така поставеният въпрос е фактически и е продиктуван от становището на касатора за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Настоящата инстанция не може да формулира правен въпрос въз основа на оплакванията и доводите на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Освен това същият не е релевантен, тъй като не са формирани мотиви от въззивния съд за сбъдване на условието да се представи изискуемият документ, напротив изрично е посочил, че страните не спорят относно липсата на документ за индивидуална млечна квота.Решаващият извод на въззивния съд е, че ищецът не е изправна страна по договора и поради това не може да претендира неизпълнение на задълженията на насрещната страна по него. Релевантен щеше да е въпрос, поставен във връзка с този извод, но такъв не е формулиран. Не са изложени и никакви аргументи с оглед поддържаното допълнително основание. Когато се твърди липса на съдебна практика касаторът следва да посочи конкретна правна норма, чието тълкуване иска и да аргументира в какво се състои нейната непълнота, неяснота или противоречивост, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4,което не е сторено.
При този изход на делото на ответната страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –чл.9 ал.3 вр.чл. 7 ал.2 т.4.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208/ 23. 04. 2015 г. по гр. д. № 159/ 2015 г.на Окръжен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Ю. Н. М. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 947.53 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: