3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 06.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и девети декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ЕМИЛ ТОМОВ
ч. гр. дело №510/2011 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на М. А. И. от [населено място] ,чрез адв. Д. М. , срещу въззивно определение №702 от 12.07.2011г по ч. гр.дело № 566/2011г на Русенски окръжен съд ,с което е отменено определение от 14.04.2011г и е оставена без уважение по молба на настоящия касатор като претендиращо самостоятелни права върху имота трето лице , за спиране на изпълнение на парично вземане по реда на чл. 524 вр. чл. 523 ал.2 от ГПК .
Жалбоподателят поддържа в изложението основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Приложени са решение по гр.д. №І 461/2009г на Варненски ОС и определение №317/2009г по ч. гр.д№ 238/2009г на ВКС ІІІ г.о . Като въпрос е формулирана тезата ,че обстоятелството дали третото лице е било или не във владение на имота, по отношение на който заявява самостоятелни права към момента на насочения въвод е фактически въпрос , който може да е спорен , но изясняването му няма решаващо значение за преценката на съда по молбата с правно основание чл. 524 вр. чл. 523 ал.2 от ГПК. Защитата счита това разрешение за правилно, а обжалваното определение за постановено в противоречие с него , тъй като мотивите на въззивния съд не са по основателността на молбата , а по вече предявения от третото лице касатор отрицателен установителен иск.
В отговор ответникът по часттната жалба оспорва нейната допустимост и основателност
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице , не е установено да е процесуално допустима по признак обжалваем интерес .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира , че частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Цитираната практика ,с която се обосновава противоречие, не е от задължителната за съдилищата по смисъла на ТР№1 /2009 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС и критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице
Липсва и поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като изведения като разрешение от приложената съдебна практика въпрос (цитирани са мотиви от определение №317/2009г по ч. гр.д№ 238/2009г на ВКС ІІІ г.о ) няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд , постановил обжалваното определение . В определение №317/2009г по ч. гр.д№ 238/2009г на ВКС ІІІ г.о са изложени съображения за фактическия , легитимиращ за молителя по чл. 524 от ГПК признак да е във владение на имота като трето лице към момента на насрочения въвод, Този факт не е коментиран в обжалваното определение като свързан с правото да се сезира съда по реда на чл.524 от ГПК, нито е имало основание за това . Изтъкнато е единствено ,че заявеното упражняване на фактическа власт върху имота повече от десет години не представлява доказателство по смисъла на чл. 524 от ГПК, което е решаващ мотив , но същият не е в противоречие със съображенията,изразени в приложената практика ,нито е неотносим към премета на преценка по молбата . Решаващо е и съображението на въззивния съд , че предварителен договор от 1998г не е доказателство за претендираните от третото лице права , поради облигационното му действие . В производството по чл. 524 от ГПК подлежи на преценка дали представеното с молбата писмено доказателство е за претендираното право или е за друго право , като именно тази преценка е решаващо материализирана в мотивите на обжалваното определение
Доводът на защитата , че така съображенията на съда засягали материалноправните твърдения на страната , а редът за разглеждането им е исков , неправилно се приравнява по значение на противоречиво разрешение по правен въпрос. Превратен е коментарът и квалификацията на решаващите мотиви , като между изведения в изложението въпрос и оплакването ,че въззивният съд неправилно се е занимал с правата на третото лице по същество , не е аргументирана връзка. При липса на обосновка и относимост се прилага и решение по гр.д. №І 461/2009г на Варненски ОС,постановено по жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител .
Предвид гореизложеното , налице е необосновано изложение по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , в което изложение се поставя неотносим въпрос , с твърдение за противоречие , което не е налице .
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №702 от 12.07.2011г по ч. гр.дело № 566/2011г на Русенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.