О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№20
гр.София, 07.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5611/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Г. П., Е. Б. Л. и И. Б. Д., чрез процесуалния си представител адв.Г. М. Ю., са подали касационна жалба вх.№ 1075 от 08.04.2013 год. срещу въззивното решение № 674 от 22.02.2013 год. по в.гр.дело № 366/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което след като е отменено изцяло решение № 711 от 19.02.2010 год. по гр.дело № 142/2008 год. и допълнителното решение № 3433 от 13.07.2010 год. по същото дело на Разложкия районен съд, са уважени предявените от [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на следния недвижим имот: 1000 кв.м., находящи се в североизточната част от поземлен имот с идентификатор 61813.754.186, представляващ поземлен имот 186 в кад.район 754, [населено място] и касаторите са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на дружеството-ищец владението на същия имот.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 156 от 24.02.2009 год. по гр.дело № 6199/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 14 от 23.07.2002 год. по гр.дело № 1323/1994 год. на Бургаския окръжен съд, както и необходимост от отговор на десет материалноправни и процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І- г.о. намира касационната жалба за процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 437/29.02.2008 год. са били предявени обективно съединени претенции по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване правото на собственост на [фирма], [населено място] върху поземлен имот с идентификатор 61813.754.278, с площ 1000 кв.м. в кадастрален район 754 в [населено място] по отношение на 18 физически лица и по чл.108 ЗС срещу М. Г. П. и Б. Д. П. /последният е починал на 20.03.2012 год., а на негово място въззивният съд с определение от 03.07.2012 год. е конституирал законните му наследници М. Г. П., Е. Б. Л. и И. Б. Д./ за предаване владението върху посочения по-горе недвижим имот.
С молба от 30.09.2008 год. дружеството-ищец е представило удостоверение № 11-00-769/30.09.2008 год. на [община] /л.62 от делото/, от което е видно, че данъчната оценка на процесния имот възлиза на 4300 лева. В представения от ищеца с молба от 10.05.2008 год. екземпляр от поправена искова молба /л.42 от делото/ е посочена за цена на иска по чл.108 ЗС – ? от 4300 лв. = 1075 лв., а на иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ – ? от 4300 лв. = 1075 лв. С молба от 18.06.2008 год. е представен и банков документ за платена държавна такса в размер на 101 лева /л.49 от делото/.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 08.04.2013 год., т.е. след изменението на ч.280, ал.2 ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от същата дата. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд е до 5000 лева. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ цената на иска се определя върху ? от данъчната оценка на недвижимия имот. След като данъчната оценка на процесния имот към момента на предявяване на иска възлиза на 4300 лева, цената на иска се равнява на 1075 лева или е под 5000 лева. Съгласно чл.56, ал.1 ГПК/отм./, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда най-късно в първото по делото заседание. В случая, данъчната оценка на имота в удостоверението от 30.09.2008 год. е определяща както за цената на иска и родовата подсъдност на делото, така и за дължимата държавна такса и за допустимостта на касационното обжалване, което е изключено по силата на незабавното действие на новата процесуална разпоредба. Въпросът за цената на иска е бил разрешен окончателно и не подлежи на преразглеждане.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство като недопустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 1075 от 08.04.2013 год., подадена от адв.Г. М. Ю., като пълномощник на М. Г. П., Е. Б. Л. и И. Б. Д., срещу решение № 674 от 22.02.2013 год. по в.гр.дело № 366/2011 год. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5611/2013 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщенията пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: