О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
ГР. София, 14.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 8.01.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4898/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на В. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №478/08 г., с което са отхвърлени исковете й с пр. осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД – за признаване нищожността на договор за продажба на апартамент от ведомствения жилищен фонд на МО в частта, с която ? ид.ч. от имота е продадена на ответника К с пр. осн. чл.108 от ЗС – за ревандикиране на тази част, като собствена на ищцата. Решението се обжалва и в частта за присъдените в полза на ответника разноски – адвокатски хонорар, с оплакване на прекомерността им и искате за намаляването им на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторът се е позовал на тези по т.1 и 3.
С обжалваното въззивно решение искът по чл.26, ал.2 от ЗЗД – за разкриване относителната персонална / чрез подставено лице/ симулация на договора, е отхвърлен като недоказан. Прието е, че ищцата не е разполага с необходимото й начало на писмено доказателство по см. на чл.134, ал.2 от ГПК / отм./. Представените от нея извлечения за движението на суми по банковата й сметка към деня на сключване на договора не представляват такова доказателство. Отхвърлянето на иска за признаване симулативността на договора за процесната половина от имота обуславя неоснователност и на иска за ревандикирането й. На ответника по исковете са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 416 лв., при приложение на чл.64, ал.3 от ГПК / отм./, вр. с пар.2 от ДР на Наредба №1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същественият за спора процесуалноправен въпрос за наличието на начало на писмено доказателство, необходимо за разкриване на твърдяната симулация е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната и установена практика на ВКС и съдилищата по приложението на чл.134, ал.2 от ЗЗД – прието е, че характер на такова доказателство може да има само документ, изхождащ от противната страна или удостоверяващ изявленията й пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за привидност на съгласието. Такъв документ ищцата не е представила.
Приложените към изложението по чл.284, ал.3 от ГПК съдебни решения се отнасят до спорове за парични вземания от неоснователно обогатяване с пр. осн. чл.59 от ЗЗД, какъвто процесният не е, както е посочил в мотивите си въззивният съд. Постановеното в тях е неотносимо към поставения в жалбата съществен процесуалноправен въпрос.
В съответствие с трайната и установена съдебна практика, обезпечаваща точното прилагане на закона е разрешен и спорът за разноските – размерът им е намален по искане на ищцата до минимално допустимия съгл. чл.7, ал.2 от посочената Наредба.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №478/08 г. от 25.06.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: